Ако не сте яли зелник, нищо не сте разбрали от живота!

Някой го наричат кюстендилски, друг шопски, трети радомирски…

Абе, аз да ви река, от Струма река вода за него се е вземала, така, че си е шопски! ❤

Ето как приготвят зелника местните майсторки:

Маята се смесва с малко хладка вода и по лъжичка олио, захар и брашно. Изчаква се да шупне.

Отсява се 1 кг брашно, прави се кладенче в средата и в него се слагат 1- 2 яйца и щипка сол, добавя се маята. Замесва се тестото, дели се на 7 топчета. Оставят се да почиват около 10 минути и започва точенето им.

При точенето плота се ръси със смес от царевично и пшеничено брашно. При разточването трябва да се получат много тънки кори – „през кората да можеш да прочетеш малките букви от вестника“. Корите се оставят да просъхнат. Седмата кора се слага в тепсията, като трябва да стърчи по една педя отвсякъде.

За „зелето“, т.е. пълнежа се запържват коприва, праз лук, сирене и 3 яйца, или кисело зеле с праз, може и лъжичка ориз.

Всяка кора се ръси с масло и олио (смесени и стопени) и богато се поръсва с плънката. Свива се на хармоника и се реди отвън навътре в тепсията. Накрая всичко се покрива с външната, 7-мата кора, хубаво накъдрена, но рехава.

 

Зелникът се пече в студена фурна, защото, докато тя загрява тестото втасва. След като се изпече,  зелника се попарва с масло и малко вода, завива се в бохча и…

да ви е сладко!

Ако сварите от него, защото и най-големите махнаджии си го хапват с мерак!

Предложение на Коледната ви софра!

Ха, сега!