Д-р Дантон Папурков – американският благодетел на Мерданя

Бяга от сталинисткия режим в България, а после емигрира в САЩ

През последните години темата за дарителството става все по-актуална и все повече намира място в медиите у нас. Дарителството в България обаче не е от вчера и днес. Наред с известните на всеки българин дарители, като братята Евлоги и Христо Георгиеви, има и още десетки, чиито имена историята пази в тайна. Един от тях е Дантон Папурков, чиято съдба и живот са тежки и изпълнени с превратности.

Той е роден през 1926 г. в Москва, където по това време живеят родителите му. Необикновеното му лично име идва от Френската буржоазна революция и един от нейните водачи Жорж Дантон. След това бащата и майката са разпределени в Сибир – той като учител, а тя като лекарка. Едва тригодишен, младият Дантон губи наведнъж и двамата родители, които са покосени от тиф или инфлуенца, и е отгледан от останалите си роднини – родителите на баща му, брат му и по-големите му сестри. От този период бъдещият дарител има силни спомени, за които разказва журналистът Тони Николов. Той се среща с Дантон Папурков на 1 март 2016 г. на премиерата на книгата на писателя дисидент Георги Марков „Ненаписаната българска Харта“. С убития от „български чадър“ писател Дантон Папурков е съученик от Първа мъжка гимназия в София. За живота си в Съветска Русия през драматичните години на Втората световна война и за Сталиновото управление д-р Папурков разказва: „Живеехме на възвишение недалече от жп линията и по нея ежедневно се влачеха хора, изнемощели от глад и търсещи спасение в градовете, където се надяваха, че ще намерят храна. А по-долу ги чакаха частите на ГПУ. Никога няма да забравя как няколко пъти умиращи хора допълзяваха до къщите ни. Виждал съм отдалеч как деца, подути от глад, лазят на четири крака. Такова нещо не се забравя. Нищо не може да предаде виковете и стенанията на обезумелите от глад хора. Сталин искаше да ликвидира селото и просто го направи. Беше много страшно“.

През 1937 г. в СССР настъпват годините на Големия Сталинов терор и жестоките съдебни процеси и масови убийства. Сред най-застрашените от разправа са чужденците в страната. Това кара бабата и дядото да вземат решение да изпратят малкия Дантон в България. Той обаче няма български паспорт. Тогава те решават да рискуват, като го изпратят да пътува сам. На гарата в Сибир на път за Москва дядото прегръща Дантон и му повтаря: „Помни кой си! Ти си Дантон Папурков, българин, трябва да стигнеш до българската легация в Москва“. След като пренощува сам на гарата в съветската столица, 11-годишното момче все пак успява да се качи на правилния влак и да стигне до България. ЗАЖИВЯВА В МЕРДАНЯ, РОДНОТО СЕЛО НА НЕГОВИЯ ДЯДО, ОТКЪДЕТО ПРЕЗ 1905 Г. ЗАМИНАВА ГРАДИНАР ЗА РУСИЯ.

След завършване на основното и средното си образование младият Дантон постъпва в медицинския факултет на Софийския университет. По време на цялото си следване той е принуден да работи по строежите и да мие чинии в студентския стол, за да може някак да се издържа. След дипломирането си започва работа като участъков лекар, а след това и в диспансер по туберкулоза в София.

Животът на Дантон Папурков се променя изцяло, след като през 1970 г. емигрира. Първо във ФРГ, а след това в САЩ. Там след полагането на съответните изпити той завършва специалността „Спешна медицина“ и в продължение на 18 години до пенсионирането си работи като директор на Отделение по спешна медицина в болницата в Питсфийлд, щата Масачузетс.

Макар и далеч от родината си обаче, д-р Дантон Папурков никога не забравя България. Той избира за кауза на своя живот добротворчеството и благотворителността в полза на своите български сънародници. Учредява на свое име стипендии за талантиви студенти сираци и от социално слаби семейства, приети в Медицинския факултет на СУ. „Никога не съм спирал да обичам и да бъда признателен на Медицинския факултет на Софийския университет и на Александровска болница. Там минаха най-светлите години от живота ми в България. Още от стъпването ми на американска земя аз заживях с мечтата, че ако успея, ще направя нещо и за моята алма-матер, която толкова много допринесе за моето професионално и духовно развитие“, пише в своята кратка биография д-р Папурков. Освен това той никога не забравя и родното място на своите деди. За издръжката на църквата в Мерданя той дарява рентата от нивите си. А на кметството в селото дава 19 декара гори в добавка. През годините подпомага и местния манастир „Св. 40 мъченици“. Освен това, въпреки огромното разстояние, винаги при възможност, макар и възрастен, докторът лети от Америка, за да присъства на Димитровден, който е църковният празник в Мерданя. Д-р Дантон Папурков умира на 92 години на 29 декември 2018 г. в София, където е погребан. Има син Михаил, който живее в САЩ, но продължава традицията на своя баща и при възможност посещава България и селото на предците си.

„Целият живот на Дантон Папурков е тих и скромен. Вместо да си купува апартаменти и имоти в България, той избира да подкрепя с парите млади таланти, които да се реализират като бъдещи лекари и специалисти. Помнейки откъде е тръгнал някога самият той. Помага винаги с каквото може. Научих, че така си е и отишъл от този свят. Без някой да напише и един ред за него“, споделя журналистът Тони Николов, който има щастието да се запознае с него лично.

Иван ГЕОРГИЕВ