Голямата любов на сина на Атанас Буров
Животът и работата ме срещнаха с този достоен българин
Известно е, че за Атанас Буров – най-богатия човек в страната, финансист, политик, и филантроп от началото на 20-и век, Родината е стояла над всичко. Неговите банки и капитали работят за България, а предприятията му осигуряват работа на хиляди хора. Малко известно е обаче, че любовта на неговия син инж. Стефан Буров към семейството и Родината е причина той да предпочете да остане да живее и работи в България в трудния за семейството му период след национализацията.
Тридесет и две години, в периода 1959 – 1991 г., аз работех в ДМП „Черно море“ – Бургас. През първите десет години запомних инж. Стефан Буров като главен инженер на ДМП „Антрацит“ – Своге. Носеше се славата му на един от най-добрите специалисти и ръководители от въгледобива в страната.
Ето мнението на трима минни инженери, работили с него:
Искра Лилкова: С инж. Буров работих четири години… Прекрасен специалист и ръководител. Прилагаше в практиката новостите от техническия прогрес. Любимец и на ръководители, и на работници.
Доц. Захари Захариев: Човек с много висок интелект. Владееше няколко езика. Ползвах го да ми превежда статии от английски език. Впечатляващ факт – усвоил и поругалски само за 6 месеца.
Емил Георгиев: Изключителен човек и инженер. Уважаваше колектива. Завърши трудовата си дейност в Българската академия на науките.
А ето какво сподели през 60-те години на миналия век с мен инж. Иван Байчев, началник на Управление „Въглища“ към Министерството на промишлеността през 1947 г.:
„Няколко дни след национализирането на промишлените предприятия министър Антон Югов извика моя колега Стефан Буров на разговор. Правителството взело решение да издаде визи за различни държави на засегнатите от национализацията. На въпроса в коя страна иска да замине, Стефан твърдо отговорил:
- Господин министър, аз съм българин и ще работя за България! Лично не съм засегнат от национализацията, защото предприятията са на баща ми. Аз и сега работя на държавна работа. Занапред ще работя както всички хора.
Министърът не очаквал подобен отговор. Дал му да помисли 15 дни. След 10 дни Буров потвърдил решението си“.
Съпругата му впрочем съвсем не била на същото мнение. След анализи и спорове стигнали до решението да се разведат и тя да замине за Франция.
Известно е, че родителите и сестрата на Стефан Буров също остават в България. Решения и действия, които будят не само възхищение – те са пример за подражание в днешното наше „разделно“ време.
инж. Филип Стоянов