Фелдшер с два рождени дни гази в кал и преспи, за да лекува болни по домовете

Вече 41 години Красимир Илиев неуморно преглежда и дава надежда на пациентите си във Великотърновско

КРАСИМИР ИЛИЕВ Е ПРЕДСТАВИТЕЛ НА КЛЮЧОВОТО ЗА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА У НАС, НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ИЗЧЕЗВАЩО СЪСЛОВИЕ НА ФЕЛДШЕРИТЕ. Над четири десетилетия упражнява професията и едва ли съществува ситуация в медицината, която може да го смути или изненада. Ставал е свидетел на всевъзможни случаи, а самият той започва живота си по куриозен начин. По независещи от него причини има два рождени дни и така всяка година отбелязва личния си празник на две дати. Бил нетърпелив да се появи на бял свят и се ражда седмаче на 1 септември 1958 г. Наложило се да престои известно време в кувьоз, а през това време възникнал спор за името му. Първоначално го нарекли Валентин, после искали да е Владимир и накрая баща му го записал Красимир. При окончателното вписване в Общината обаче го регистрирали като роден на 22 октомври.

Красимир е от Монтанско, а животът го отвежда в старата столица, където завършил за фелдшер в Медицинския колеж. Той е първият здравен работник в рода си и избрал професията, защото искал да е полезен на обществото. По време на следването среща съпругата си, женят се и остава да живее и практикува в Ресен и Велико Търново. Жена му е медицинска сестра и това допълнително ги сплотява, защото тя напълно разбира натовареността и отсъствията му от вкъщи.

Работи към практиката на д-р Цветелин Иванов и д-р Валентин Дишлев, обслужваща пациенти в селата Ресен и Никюп. Хората и в двете малки населени места го обичат и уважават, защото той не пести сили за тяхното добро здраве и няма нищо против да помага и в извън работно време. Случвало се е да се отзовава на сигнали за помощ нощем, да посещава болни на адреси в най-големия пек през лятото и в снежни преспи. Успоредно с това работил и 15 години в Спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.

„Първият ми работен ден беше на 1 октомври 1981 г. във военното поделение в Ресен. През 1984 г. пък започнах към филиалната поликлиника в селото. По онова време в здравното заведение идваха периодично специалисти по УНГ, рентгенология, очни болести, педиатрия, лаборанти и т.н. След реформата от 2000 г. останах да помагам на джипитата и да посещавам кабинетите в Ресен и Никюп“, сподели той.

КАТЕГОРИЧЕН Е, ЧЕ РАБОТАТА НА СЕЛО Е ПО-ПРИВЛЕКАТЕЛНА, ЗАЩОТО, ПРОТИВНО НА ОЧАКВАНИЯТА, ПАЦИЕНТИТЕ ТАМ СА ПО-КУЛТУРНИ. С годините опознал всички, които живеят в двете села, знае историята им и изградил топла връзка с тях. Обяснява, че хората са предимно със сърдечносъдови заболявания и често се случва да отказват хоспитализация, защото предпочитат да му се доверят и да се лекуват вкъщи.

„Неизменна част от работата са домашните посещения. Ходя да ги преглеждам, да измеря кръвното налягане, нося им лекарства, защото повечето живеят сами и нямат възможност да пътуват до града, за да си купят от аптеката. Слагам им инжекции и системи, когато се налага. Те са толкова мили и благодарни. Тяхното отношение е най-голямото удовлетворение, което мога да получа“, сподели Красимир.

Заради отдадеността и професионализма често се случва да усеща признателността на пациентите под формата на мили жестове. Възрастните хора го изпращат с подаръци от сърце – яйца, домати, краставици и каквото са произвели. Последно една пациентка му подарила орехи, за да сложи на баклавата за предстоящите празници.

Далеч по-различна била ситуацията в Спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Там случаите, с които се сблъсквал, били по-разнородни – инфаркти, инсулти, изгаряния, травми, алергични реакции…

„Там идват много хора, които не са за спешна помощ, не са си обърнали внимание навреме и би трябвало да се обърнат към личните си лекари. Такива пациенти заемат местата на наистина спешните. Спомням си, имаше една жена, всеки я изпреварва, тя си стои тихо и чака. Накрая излязох да я поканя, а тя отвърна, че в Белгия чакала 6 часа. Фрапиращото е, че обикновено тези, които не са спешни, най-много бързат да влязат и са агресивни“, казва Красимир.

Случвало се е да посреща и пациенти с куриозни оплаквания. Такъв, който дошъл през нощта заради гнойна пъпка на челото, и дама с оплаквания за стягане в сърдечната област дошла всъщност заради херпес.

Фелдшерът е помагал и за раждането на нов живот. Пациентка дошла с детето си в Спешно отделение и се наложило хоспитализация на мъника. Тя останала при медиците през нощта, а на сутринта паднала. Никой не знаел, че е бременна, и ги изненадала, защото раждането започнало в коридора. Красимир, акушерката на смяна в отделението и санитар помогнали, за да се роди бебето.

Тази пролет той се разделил със Спешно отделение, защото се пенсионирал. Красимир обаче няма намерение да се отказва от професията си и смята да продължи да помага на пациентите в Никюп и Ресен, докато може.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката