Стогодишната баба Мария работила цял живот на нивата и никога не е ходила на доктор

Живее от 14 г. във В. Търново и се радва на двама внуци и петима правнуци

 

С богата трапеза и с близки и роднини баба Мария отпразнува на 2 декември стогодишния си юбилей. Развълнувана и щастлива от вниманието, тя бе отрупана с цветя и подаръци. Родена в Полско Косово, Мария Пеева от 14 години живее във Велико Търново при дъщеря си Йорданка, но на рождения й ден нейното село не я забрави. От кметството получи подарък икона на Света Богородица и пожелание за здраве и още години живот. Баба Мария е единствената столетница в рода. Още като млада булка обаче една врачка, или пърчовка, както им викат в Полско Косово, отишла у тях и й предсказала, че ще живее дълги години. Това се повторило след време. Какво е видяла или си е измислила гадателката, никой не знае, но Мария надминала и баба си, която починала на 93 години.

Надарена с буден ум и много приказлива, баба Мария охотно разказва за годините от живота си, които се изнизали така бързо, че така и не ги видяла. „От една страна, като чуеш, че някой стигнал 100 години, викаш си, блазе му. Ама то не е тъй. През тези 100 години е минало и лошо, и хубаво, май повече лошо на мен се падна”, нарежда жената, която, не навършила и 40 години, остава вдовица с две деца, а после погребва и сина си. Със силен дух, житейските неволи не успяват да я сломят. Макар да преживяла тежко загубите, не оставила домът й да се запусне. Градинката и прозорците пъстреели от многото цветя, гледала зеленчуци, грижела се за животните. Пък и била много добра домакиня. Голяма кулинарка и много сръчна, баба Мария още от момиче се научила да тъче черги, платно и китеници и докато я държали силите, работата не падала от ръцете й. „Да не се хваля, ама много ми прилягаше. Вървя към училище и си плета по пътя дантелка. И на хората плетях, на никого не отказвах”, вметва тя.

Спомени много, но особено увлекателно разказва как се взели с мъжа й Йордан Банев от същото село през 1939 г. Била 17-годишна, а той – бригадир на строителна бригада. „Имахме пред вкъщи голяма поляна и аз все излизах там. Той минава, поздравява и си заминава, тъй дни наред. На една седянка ми каза: „Не щеш ли да се оженим вече?”. А пък аз: „Като си решил, съгласна съм”. Ама ме е срам да кажа на мама и тати. Един ден отивам с шишето за газ до магазина, пък той насреща, иска да ме води у тях. Зададе се и баща ми и аз накарах Йордан да каже пред него истина ли е, или лъжа, че ме иска. Как да е, дойдоха сватове, Йордан – и той. Като чул, че имаме ниви 22 декара, поиска от баща ми 10. Ама тати рече, че толкова не може да даде, щото бяхме три деца и искаше да има за всички по равно. И работата се развали, нито единият отстъпва, нито другият. На другата вечер Йордан едва чака да се стъмни и пак идва. Хич не се разправяха, стана работата, а бъдещият ми мъж кандиса на 7 декара. Вдигнахме голяма сватба, ама то на село тъй беше едно време. Туй мъжа ти да има писана каруца с хубави коне, голяма работа… Лична булка бях”, разказва баба Мария и погледът й светва.

Почти целия си живот изкарала в Полско Косово. Била много силна ученичка, завършила III клас, но за по-горно образование семейството нямало пари да я изучи. Четяла много, докато била добре със зрението. След като се омъжила, в Полско Косово била сред тези, които образували женско дружество в селото. „Много хубаво беше. Всеки четвъртък се събирахме на ръкоделие, имахме си клуб. Бяхме се запознали и с Тръмбеш, те ни идваха на гости, ние ходехме при тях. Правихме пиески, вечеринки”, спомня си столетницата. От малкото неща, които не може да прави, е да пее. Както казва, думите ги знае, ама не й излиза гласът. И ми рецитира по памет дълга народна песен.

От малка до пенсионирането си работила все на нивите – първо на техните, а после и в ТКЗС-то, в което влезли през 1950 г. Тъй като била и работлива, и учена, направили я звеноводка.

През живота си Мария Пеева видяла и много лишения, гледала малките си деца си във военно време, помни купонната система. И се сеща за кутийката кибрит, която пазела в пазвата си до последно, защото иначе няма с какво да си запали огъня.

Както често се случва при възрастните хора, паметта й все я връща към детството и младостта, когато вкъщи била най-галената, а баба й нея коткала най-много и все й приготвяла нещо вкусно, защото била най-яшна от всички в семейството. А вече като мома, всяка събота след работа се хващала на хорото.

Докато се ожени, не близвала вино, пък и то не било много, за кого по-напред… Ама после се научила да си пийва по малко. И на рождения си ден опитала сутринта един пръст ментовка, колкото за здраве.

Преминала през три строя, баба Мария днес не може да определи кога е живяла най-добре. Каквото и да е, приемала го и продължавала напред. А как е доживяла до 100 години? „Ами ден по ден, година по година”, отговаря простичко тя. Добре е със здравето и казва, че на доктор не е ходила, най-много да изпие някой аспирин. На стотния си рожден ден баба Мария, която всички в рода обичат заради благия й нрав, си пожела всички да са добре и да стигнат поне нейните години. Радва се на двама внуци и петима правнуци, а и първото праправнуче е напът.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката