Бившият кмет на Дебелец празнува Ивановден по два пъти, превърнал града в образцов

Пенчо Кубадински се обаждал за имения ден на Иван Иванов

 

 

ГАГАРИН СПАСИЛ ИВАН ИВАНОВ ОТ СУРОВО НАКАЗАНИЕ

 

Всъщност Иван Иванов се ражда през „новото време” – три години след 9 септември. И то не в някой голям град, който да му даде равен старт с останалите, а в малкото селце Гащевци. По онова време населеното място било част от община Въглевци, където имало училище. Децата дори били по 10 – 15 в клас и се събирали от Вонеща вода, Гащевци, Бояновци, Дечковци и други населени места. Учителите изпитвали учениците доста често, но малкият тогава Иван се справял отлично с всички поставени задачи. Успял да завърши с отличен успех. Спомня си, че имали стол за хранене, в който сами си носели продуктите – я някоя кокошка, я петел, които се приготвяли от персонала.

Детството му преминало спокойно, но станало време да отиде в гимназия. Най-близката била в Килифарево и родителите му го записали да учи там. Настанили го в седмично общежитие. Бързо се доказал и отново бил отличник. На 12 април 1961 г. времето било доста хубаво и на Иван Иванов му се приискало да се изкъпе в река Белица. Същата, която през 2013-та заля къщите на десетки семейства от града. Натопили се със съучениците си, но момичетата от класа ги издали на преподавателите. За волността си получили строго наказание. Махнали им пионерските връзки, натрошили орехови черупки и ги накарали да се подпрат на коленете си върху тях до една цъфнала кайсия. Само след две минути обаче учителката по география им казала да станат. Впоследствие разбрали, че са помилвани, защото точно тогава съветският космонавт Юрий Гагарин излетял в Космоса. След като завършва VIII клас, Иванов се мести да учи в сегашната Природо-математическа гимназия във Велико Търново. Там също е отличник, а по-късно името му е поставено в Алеята на заслужилите ученици.

В КАЗАРМАТА ПАК МУ СЕ ПРИИСКАЛО ДА СЕ ИЗКЪПЕ В РЕКАТА

 

В края на 60-те години от казармата никой не можел да се отърве. Две години служба били сигурни и за Иван Иванов. Изпратили го в Школата за санитарни инструктори в Русе. Там учели медицина, било доста спокойно, а редник Иванов завършил с отличие, за което получил голяма награда от 10 дни отпуск. Вписали му я в книжката, но така и не я взел, защото първоначално бил разпределен в Русе, но мястото му заел синът на партиен функционер от Бяла. Иван Иванов бил изпратен в Грудово. Там го пратили, защото командирът му казал, че търси някой, който да говори нормален български, а не като шопите и власите, които се подвизавали в поделението.

В началото на ноември пак се случило хубаво време, а на Иванов отново му се приискало да се изкъпе. В същият момент с другите войници копаели ровове за полагане на кабели. Въпреки това решили да се потопят в реката. Случайно ги видял ротният им командир, който веднага ги наказал всеки да копае яма, дълбока 1 кубичен метър. Иван Иванов обаче изкопал 5 квадрата по 20 см от меката пръст, което правело общо един кубик. Това вбесило ротния и се наложило всички да помагат на редник Иванов, за да завърши своята дупка.

ИВАН ИВАНОВ ПРЕВРЪЩА ДЕБЕЛЕЦ В ОБРАЗЦОВ ГРАД

 

След казармата Иван Иванов се премества да живее в Дебелец. Седем години работи в завода „Червена звезда” като плановик. Веднага бил одобрен и започнал в отдел „Оперативно планиране”. Паралелно започнал да учи в Академията за обществени науки и социално управление в София. Завършил през 1976 г. с много добър успех и веднага бил поканен за секретар на Градския съвет в Дебелец, което според съвременните схващания е равностойно на заместник-кмет. Ресорът му бил свързан със строителството. На поста изкарва 3 години и през това време успява да изгради съвременния облик на централната градска част. Построяват се площадът и фонтанът. Тогава местната администрация решава да кандидатства за отличието „Образцов град”. За целта трябвало всички къщи в центъра да бъдат измазани, улиците асфалтирани, а градинките облагородени. В крайна сметка софийската комисия присъдила званието.

 

НИКОЙ НЕ ИСКАЛ ДА СТАВА КМЕТ НА ДЕБЕЛЕЦ

 

През 1979 г. в държавата се случило ново териториално-селищно устройство. Градовете и селата трябвало да си изберат кметове. Никой обаче не искал да поеме поста в Дебелец, защото в същото време отпаднало самооблагането, което пълнело хазната на града. Тогава имало толкова много пари, че средствата не можели да бъдат усвоени и били внасяни във фонд „Третокласни пътища” на Община Велико Търново. Нещо фантастично за съвременната действителност, в която населените места се радват на всяка отпусната стотинка. В такива времена Иван Иванов става кмет на града, а жителите издигнали лозунга: „Избираме го цял народ, за да прокара водопровод”. Нямало как, младият кмет трябвало да прекарва тръби за вода. Още на следващата година всички къщи били свързани от язовир „Йовковци”, а преди това много домакинства имали проблеми с водоснабдяването. Най-голямата му заслуга обаче е изграждането на околовръстния път на Дебелец, който извежда натоварения трафик от населеното място.

ВТОРА СРЕЩА С КОМАНДИРА НА РОТАТА

 

Друга интересна случка от кметуването на Иван Иванов е свързана със земеделието в Дебелец. В началото на 80-те години край града имало военен полигон, на който се извършвали стрелби. В близост обаче били стотици декари засята пшеница, която нямало как да се пожъне. Иванов решил да звънне по телефона на началника на Военното училище. Той му казал, че за такива въпроси трябва да се видят, а не да разговарят от разстояние. Иван Иванов се качил на жигулата и тръгнал за Велико Търново. Там го завели при ген. Пейо Янчев. Още при отварянето на вратата обаче младият кмет се вцепенил, защото генералът се оказал същият командир на рота, който го наказал за дупката в казармата. Висшият офицер веднага си припомнил случката, но се усмихнал, почерпил с коняче и разрешил всички стрелби да бъдат прекратени за няколко дни. Останалите офицери му възразили, но той бил категоричен, че пшеницата трябва да се пожъне. Впоследствие с Иванов станали приятели и си помагали през годините.

КУБАДИНСКИ ЗВЪНЯЛ ЗА ИМЕНИЯ ДЕН НА ИВАН ИВАНОВ

 

През 1983 г. Иван Иванов е избран и за първи председател на Градския комитет на партията. След промените заема различни длъжности. От 2007 г. до 2011 г. е общински съветник и секретар на Комисията по земеделие и гори в местния парламент. Твърди, че успява с колегите си да спре заменките на гори и тяхното изсичане. В момента е пенсионер, отдава се на почивка през 2010 г. Преди това работел на пълни обороти. Като кмет, не му оставало време за нищо, събота и неделя дори изпълнявал ритуалите по бракосъчетание и кръщенетата. Твърди, че сега има повече време за хобитата си – да бере гъби и да лови риба. За съвременните политици казва, че им липсва достатъчно образованост, докарвали го на дипломи, но не и на знания. Не всички, но повечето… По думите му обаче най-много им липсва почтеност, която била най-важното качество за всички, които се занимават с обществена дейност.

През годините Иванов не влиза в конфликти с никого и това е причината да празнува Ивановден по два пъти – веднъж на 7-и и веднъж на 20 януари. Така удовлетворявал желанието на всичките си приятели. През годините са звънели да му честитят много от партийните величия. Веднъж му се обадил Александър Лилов, преди това му се обаждал и тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, който не пропускал повод, за да го поздрави. Най-интересното е, че за личния празник на Иван Иванов веднъж се обадил вторият мъж в държавата – Пенчо Кубадински. Двамата впоследствие имали доста срещи около изграждането на обходния маршрут на Дебелец.

Михаил МИХАЛЕВ