60 Плюс БорбаБГЖивотът в снимки и разкази

Спомени от началото на миналия век: За майстора крояч Никола Костов от Цвеклювци и за голямата му любов към професията и хората

В махала Цвеклювци, община Елена,  имаше  хора, достойни за уважение. Един от тях бе известният майстор крояч Никола Костадинов Костов, типичен представител от рода Костовци. Роден в началото на миналия век (1906 г.), на двадесет и две години той вече е с майсторско свидетелство, а на двадесет и пет – известен майстор, който с любов обучава младежи и девойки в тънкостите на занаята. На двадесет и пет години построява нова къща с обширен салон за работа, който хората наричат „шивалнята“. След работно време там се събираха хората да решават различни обществени въпроси в махалата.

Емблематичният майстор – готов да приеме и най-фините поръчки на клиентите.

Три неща впечатляват посетителите на шивалнята: скромната табела над входната врата отвън – Никола К. Костов, крояч; майсторското свидетелство, красиво оформено, с внушителни размери, издадено от Камарата на индустриалците и занаятчиите, поставено в рамка под стъкло на видно място на една от стените, и огромната маса за работа, по-скоро масивно бюро, с няколко чекмеджета и шкафчета.

У този цвеклювчанин всичко беше прекрасно. Природно интелигентен и широкоскроен човек, обичащ своята професия, в която влагаше любов, ум и сърце! Обичаше и хората, и занаята си, и шиеше дрехите така, че да им създава добро настроение, за което те му отвръщаха с благодарност и уважение.

В днешно време модерните шивачи и дизайнери биха се учудили на  неговите способности, защото той шиеше всякакъв вид дрехи – като се започне от дамските блузки и рокли и се стигне до мъжки костюми и балтони. Работеше висококачествено и честно, с пословична точност, а на клиентите връщаше и най-малките остатъци при разкрояване на платовете.  Прочу се по махалите, та чак до гр. Елена.

„Той подреждаше платовете на рафтовете и готовите дрехи на
закачалките така,  сякаш  са  на  показна  витрина“ – казваше съвременникът му  Йордан Тодоров.

Голямо беше желанието на Никола Костадинов да обучава младежите и девойките. В ония времена, когато занаятчийството беше силно развито, повечето от майсторите не обичаха да предават всичките си познания на учениците си, за да не ги надминат. Затова е и поговорката, че „занаят не се дава, а се краде“. При него беше обратното – даваше всичко без остатък.

Съвременникът му Стоян Петров разказва, че наученото при Костадинов остава за цял живот. „Аз работих при него през зимата на 1932 г. като гладач на готовите дрехи.  През  пролетта  заминах като  градинар  в  Пловдив,  където  в продължение  на  25  години  упражнявах тази  професия,  след  коетодвадесет години работих като гладач на готови дрехи в ДИП „България“ – Пловдив.  Когато  ме  назначаваха,  ме  изпита  комисия.  Членовете  на комисията бяха учудени от качеството, което постигнах. Последва въпрос какво училище съм завършил. С радост разказах за моя майстор Никола Костадинов. През следващите години многократно бях награждаван като най-добър в професията“.

За разлика от другите майстори, Костадинов обича да занимава своите ученици и след работа. Той умее да свири на хармоника и да весели хората, при което по-леко и приятно се усвояват знанията.

               Майсторът с учениците

 

На тази снимка е запечатан един момент от ежедневието на майстора, заедно с неговите осем ученика в далечната 1932 година. Работното време е свършило и той  разпъва хармониката – време е за почивка и веселба. Погледите на младежите са все още съсредоточени под влияние на дневното напрежение, някои са все още пред шевните машини, но скоро ще придобият настроение за песни и танци.

Динамичната поза и съсредоточеният поглед на майстора говорят за неговата устременост, а вратовръзката, бялата якичка и острият ръб на панталона подчертават неговата взискателност към външния му вид.

Зад групата на рафтовете са наредени част от платовете, а отгоре на закачалки са готовите дрехи.

Семейството на Никола Костадинов, подобно на останалите семейства от рода Костовци, е голямо – две момчета и три момичета. Това семейство е за пример. В един прекрасен ден семейното щастие е взривено от загубата на малката дъщеричка Еленка. Цвеклювчани съчувстваха и запомниха тази жестокост на съдбата. Мъката души бащата, въздух не му достига, сълзите се леят, а той взима мярка с метъра на вече изстиналото телце на скъпата си тригодишна дъщеричка. Сълзите продължават да се ронят, а той крои и шие. С последни усилия завършва бялата рокличка. Най-хубавата, в която вплита тежката си мъка и безграничната си любов към детето, за да го изпрати пременено и красиво във вечността…

Повече от тридесет години майстор Никола Костадинов Костов представя не само себе си и своя Костовски род, но и махала Цвеклювци. Когато става въпрос за неговото име, хората се сещат за махалата, и обратно.

През шестдесетте години на миналия век, когато започва масовото изселване от махалите, след като е работил тридесет и пет години в Цвеклювци, прочутият майстор заедно със семейството си се изселва в гр. Дебелец. Там продължава да живее и работи със същите професионални, човешки и морални ценности. Заедно със синовете си построява две нови къщи още в първите години. Независимо от пенсионната си възраст, продължава да работи до края на живота си – 1986 г. И там спечелва уважението на хората, които го оценяват по достойнство. Те разбират, че сред тях е дошъл един истински балканджия – за пример, но който оставя след себе си и достойни наследници.

Семейство Никола и Станка Костови са за пример и като нови жители в град Дебелец.

 

Филип Н. СТОЯНОВ

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *