В Старо Търново проявяват уважение и загриженост към възрастните жители

Навършват се 165 годни от рождението на Панайот Ангелов, дарил средства за старопиталище “Аника и Ангел Ангелови”

 

В миналото усещането за родова принадлежност е силно изявено качество у старостоличани. Уважението към възрастните хора и грижите за тях са вътрешна потребност и определят значителна част от битието на нашите предшественици. Според възможностите си не само близки, роднини и съседи, но и учениците от Девическата и Мъжката гимназии и от останалите учебни заведения в града оказват помощ на нуждаещите се от третата възраст.

Архивни документи и публикации в местната преса от Освобождението до 40-те години на миналия век свидетелстват за провеждането на много и разнообразни благотворителни акции, целящи да подкрепят „бедните, немощни и самотни стари хора с дрехи, храна и дърва за огрев, при възможност и за осигуряване на покрив над главите на бездомните особено в мразовитото време, както и да прекарат добре Коледа, Нова година, Великден и други празници”. В тези благородни начинания участват заможни великотърновци, банковите институции в града, Митрополията, редица благотворителни дружества, както и общината. През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век и цар Борис III прави щедри дарения по повод на големи християнски празници, или природни бедствия, сполетели града и региона.

Преди години богати и успели граждани влагат лични средства за подкрепа на възрастните хора, споделяйки по тоя начин своята съпричастност към общността.

На 4 януари 1931 година, неделя, във Велико Търново се открива старопиталище “Аника и Ангел Ангелови”. То носи името на родителите на неговия благодетел Панайот Ангелов. На 1 юни 1918 година в точка първа на завещанието си бележитият великотърновец дарява средства за построяването на приют за престарели бедни хора без близки, които да се грижат за тях. Той завещава 60% от цялото си имущество на Търновската община за образуване на фонд, с 1/3 от който да се построи приюта, а с останалите 2/3 да се издържа. Заявява желанието си неговото име да бъде „Приют за престарели„Ангел и Аника Ангелови“. Идеята е реализирана. с участието на дружество „Приют за старци“ (1919 г.), по-късно известно като „Емануил“.

На 14 ноември 1929 година общинският съвет разглежда въпроса за изграждането на старопиталището, съобразявайки се със завещанието на Панайот Ангелов. За целта се избира комисия начело с кмета Владимир Даскалов и с участието на помощник-кмета Тодор Фъртунов, общинските съветници Васил Давидов и Ангел Радославов, както и с председателя на дружеството “Приют за старци”. На следващата година се съставя нов комитет, който се конструира в ефория за изпълнение завещанието на покойния благодетел. След дълго умуване на 14 юни 1930 година се купува къщата на братя Язаджиеви, намираща се между мъжката гимназия “Св. Кирил” и Етембеевия конак, използван за нуждите на тогавашната Първа прогимназия. Зданието е едно от най-представителните в града. То е двуетажно, с прилежащ двор в размер на три декара. Откупува се от собствениците за сто двадесет и осем хиляди лева, от които четиридесет и пет хиляди са дадени от дружеството “Приют за старци”, а останалите – от ефорията “Панайот Ангелов”.

За чест на старостоличани трябва да се отбележи, че те щедро развързват кесиите си, за да подпомогнат старопиталището. От първия отчетен доклад на настоятелството, обхващащ периода 27 април 1930 – 3 май 1931 година, узнаваме, че много граждани и институции правят големи дарения. Така например Търновската популярна банка подарява две хиляди лева, даренията на Зойка Кърджиева, Марийка Калпаклова, Христина Тереева, Кина Томова, Люба Михайлова и други изтъкнати болярки са на обща стойност петнадесет хиляди лева.

А директорката на старопиталището Венета Петкова купува прасе, “което заклано сега по Коледа дава 140 килограма месо и мас”.

Запазената документация свидетелства, че “в двора и във всички стаи на старопиталището цари образцова чистота и приветливост. Всичката му покъщнина: кревати, постилки, завивки, маси, столове, кухненски принадлежности и пр. е добита от дарения на великотърновските гражданки и граждани… Тези дарения са в такова количество и качество, че карат посетителя да се очудва и благоговее пред щедростта на търновци“.

Петнадесет възрастни жени са настанени в две спални, отоплявани от печки тип “Перник”, а на трапезарията “може да завиди всеки, който цени удобното и практичното”.

Великотърновци със задоволство отбелязват, че “изнесеният блестящ резултат от делото на институцията се дължи на много обстоятелства, но най-важното е на авторитета, енергията, честността и безкористието на лицата, влизащи в разните комисии, настоятелството на дружеството и ефорията и на директорките на старопиталището”.

 

КОЙ Е ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ:

 

Роден е в старата столица през 1858 година. Първоначално учи във взаимното и класно училище в родния си град. Баща му Ангел Иванов, заможен търговец, оставя значително състояние на тримата си синове Панайот, Янко и Боян. Благодарение на получените 200 турски лири Панайот Ангелов завършва с отличие образованието си в Роберт колеж. След завръщането си в България е изпратен да учи в новооткритото военно училище в София. Завършва с първия випуск и на 10 май 1879 година е произведен в първи офицерски чин прапорщик.

Началото на неговата военна кариера започва с назначението му в сапьорната рота в Русе. През 1885 година е командирован в управлението на Галваническата част в Санкт Петербург, а оттам – в минната рота в Кронщат. В края на същата година се завръща в България и става командир на Портовата рота и същевременно е завеждащ минното дело в Дунавската флотилия и Морска част със седалище Русе.

От този момент Панайот Ангелов посвещава силите си на развитието и укрепването на българския флот. След детронирането на княз Александър I на 9 август 1886 година руските офицери напускат Дунавската флотилия. Старши по чин остава домакинът ѝ пионерният капитан Панайот Ангелов. Още същия ден той е назначен за временно командващ, а по-късно и за титулярен командир на Дунавската флотилия и Морска част. Поема управлението в много сложна вътрешна обстановка, но успява да овладее ситуацията и с изключителна отговорност се заема с новите си служебни задължения. Той въвежда здрав ред и дисциплина сред подчинените си. Уточнява службите във флотилията, урежда статута на състава.

В края на 1886 година кап. Ангелов осъществява една своя мечта – открива зимното корабоплаване по р. Дунав в българския ѝ участък. Следващата 1887 година е успешна и за младия български флот, и за бележития търновец. Той е произведен в чин майор, назначен е за командир на яхтата “Александър I ” и с нея на 27 юли с.г. отплава заедно с регентите за Видин, за да се подготви посрещането на новоизбрания български княз Фердинанд I.

На 30 юли 1887 г. на Дунав, в устието на р. Тимок, корабът “Ориент”, с който пътува Фердинанд I,    е посрещнат от яхтата на бившия български княз Александър I, управлявана от великотърновеца Панайот Ангелов.

Нашият съгражданин има голямата заслуга за комплектуването на флота с млади български офицери, възпитаници на Военното училище в София. Негова е инициативата да се постави началото на обучението им като специалисти – моряци. За попълване на флота с български морски офицери по негова идея през 1892 година дванадесет младежи с гимназиално образование са изпратени да следват в Триест, Италия, като стипендианти на Военното министерство.

За вярната служба през 1892 година майор Ангелов е произведен в чин подполковник, а през 1895 година – в чин полковник. Заслуга на енергичния командващ е както създаването на Ремонтната работилница при флотилията, така и поддържането в добро състояние на корабите и бойната подготовка на моряците и бреговата охрана.

Важно негово начинание през 1889 година е изработването на “Военноморски устав, применим за Българската флотилия”, който заменя използвания дотогава руски морски устав.

При командването на флотилията от полк. Ангелов е поставено началото и на националното корабостроене. Изработен е първият български парен катер “Амалия”.

Панайот Ангелов напуска армията по здравословни причини на 21 февруари 1900 година. Благодарение на авторитета си сред русенци като началник на Дунавската флотилия и Морска част и като член и председател на Русенския военно-полеви съд е избран за кмет на Русе през 1904 – 1908 година.

Умира във Виена на 7 март 1919 година. Тленните му останки са пренесени и погребани с почести в Русе на 8 юни 1926 година.

Панайот Ангелов завещава цялото си имущество, възлизащо на около 1 млн. лв. за благотворителни и просветни нужди. Той е един от крупните дарители на родния Търновград.

С негови средства, освен фондацията към Търновската община, са образувани и шест благотворителни фонда към Военното училище, Българския гимнастически съюз „Юнак“, към училища, църкви и дружества.

 

В знак на признателност към бележития ни съгражданин улицата, успоредна на главната (зад общината), е именувана „Панайот Ангелов”.

А по инициатива на Ротари клуб – Велико Търново през 2022 година в проекта за стенопис на търновските благодетели в старата част на историческата и духовна столица на България е изобразен и Панайот Ангелов.

 

Тодорка НЕДЕВА