В живота ветрове във мен вилняха…
* * *
В живота ветрове във мен вилняха,
душата като стрък да скършат не успяха!
В живота зими в мен студа таяха,
душата ми на лед да сторят не успяха!
В живота клади буйни в мен горяха,
душата в пепел да превърнат не успяха!
И оцелях сред ветрове, огньове, зима,
със вяра и любов в душата мен ме има!
СПАСЕНИЕ
Така жесток е този свят,
до болка толкова познат –
с войни, насилие, с преврат,
с пари, коварство и разврат.
Той пълен е със бедност, с нищета,
със болести и смърт, със самота.
До днес познавах го със лик един –
с очите грейнали на моя син.
Сега разбрах, че винаги е бил със две лица:
на радост за едни, за други – с мъката в сърца.
А колко малко обичта е на земята
и не достига щастието за децата,
защото хората не проумяват истина една,
че само любовта ще може да спаси света!
инж. Елда Живкова
Литературен клуб „Н. Й. Вапцаров“ към ДНА – В. Търново
Стиховете са поместени във вестник „Рима“ – издание, посветено на 13-и общински празник на художественото слово, октомври 2022 г.
