Песен за Ново село – Славка Александрова
Насред село чешма пее,
а над нея – дъб стои.
Бистроструйна вода лее
и легендите реди:
как дедите ни живели
във далечни времена,
как са пели и плакали,
над жестоката съдба,
как селото са градили
сред вековните гори,
името му как дарили,
че името да го краси.
Ново село го нарекли –
вечно Ново да е то!
Молитва от сърце изрекли –
„Да го наспори добро!“.
Припев:
Ново село, родно село,
най-красиво на света –
с гори зелени, поля широки,
с най-студената вода.
Тук родил се и живял е
един Велик Човек.
Името му ще се помни
и повтаря от век на век.
Матей Миткалото зовял се!
За народ милеел той.
Той е нашта горда слава!
Той е нашият герой!
Припев:
Ново село, родно село,
най-обично на света!
Птиците тук звънко пеят,
славят твоите чеда!
КОЙ Е АВТОРЪТ НА ТЕЗИ СТИХОВЕ И КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕГО?
Стиховете са на Славка Александрова от село Ново село, община Велико Търново – една крехка, но изпълнена с много ентусиазъм и себераздаване жена.
Славка работи 25 години във фабрика „Васил Мавриков“ като лаборантка и технолог на цех. Била е 2 години председател на заводския профкомитет. Участвала е активно в обществената дейност на фабриката.
От 1991 г. до 2000 г. е кмет на село Ново село. По нейна инициатива през 1995 г. се сформира хоров състав, с който се възстановява прекъснатата преди това успешна художествена самодейност в селото.
Оттогава до сега тя пее в състава на хора, като е допълвала текстовете на някои от песните, а авторските й песни за Ново село, за България, по музика на диригента на хора д-р Делян Пенчев, са неизменна част от репертоара на хора.
