Стиховете се раждат в душата – историята на един поет…
„Ако не пиша, не мога да живея. Звучи силно, но само поезията ме стимулира да бъда жизнен!”, казва Тодор Лицов
За себе си поетът Тодор Лицов казва, че поетичните кълнове носи още от детството си, когато покойният учител по литература Стефан Милев открил в него таланта и го насочил правилно, спрямо законите на поезията.
„А те са като законите на Вселената и трябва да се спазват! Мисля, че поетичния полъх никога не ме е напускал, защото, особено напоследък, осъзнах, че стиховете се раждат в душата и са нейно огледало!“.
Тодор Лицов записва да учи българска филология през 1959 г. в Софийския университет, след като отбива военната си служба. Негови състуденти са Матей Шопкин, Николай Кънчев, Тодор Янчев, Петко Кицов и други. След първата година в университета му се наложило да се прехвърли задочно и станал редактор на многотиражка в Търговищко.
Още като войник той публикува стиховете си във военни издания, а като студент в „Труд“, „Софийска правда“, „Ехо“, „Кооперативно село“. Негови произведения се отпечатват още във в. „Борба“, „Литературен фронт“, “Стършел“, списание „Пламък“, „Алманах простори“, радио „Варна“, „БНР“ и други.
Бил е редактор на многотиражка в Лясковец, където живее от 1956 г.
Главен редактор на вестник на ПАК – Горна Оряховица и секретар на вестник „Устрем“.
Тодор Лицов има интереси и в научната сфера, като дори е защитавал пред БАН своя научна теория относно неутринно-холограмен запис на информацията за всичко във Вселената, тоест информационен фон, доказан от Акашовите записи, който обаче не е приет, но през 2001 г. е издаден в книга.
През 1990 г. регистрира в Горна Оряховица движение „Единен свят“, целящо консолидация на обществата на планетата.
„Моите послания до президенти и влиятелни хора по света, които от глупост изпращах по пощата, не стигнаха до адресатите. Щях да правя вестник „Единен свят“, но го промених в „Бизнес гид“ – първия частен вестник в областта, който правих до края на 1999 г., когато със съпругата ми Дора се пенсионирахме!“, разказва Тодор.
След пенсионирането си той поизоставя поезията и изпраща свои стари стихове единствено в пенсионерски вестници.
Поетът се завръща към активното писане едва през 2016 г., и то благодарение на новите технологии. Преписва стари избрани стихотворения и създава нови. Първата си книга „Цялата вселена е любов“ издава през 2018 г. Последват „Закъснели звезди“, „Очарование“, „Мила моя“, „Недей забравя никога“, „Наздраве, живот“, „Цветовете на времето“, „Живей живота си“. Голяма част от стихосбирките му съдържат по над 200 стихотворения.
По стихове на Тодор Лицов са написани и няколко песни, изпълнени от популярни български певци и групи като група „Стил“. Две от неговите стихотворения се превръщат в хитове на Петър Чернев, сред които „Всичко тук е мое“, която има много кавъри.
Последната му засега, 12-а книга, озаглавена „Братя и сестри“, отразява почти едногодишен период и съдържа 222 творби, предимно лирика. В много от тях има философски оттенъци, които са характерни за неговата поезия. Темите са разнообразни и са отражение както на неговия поетичен дух, така и на гражданските му позиции. За издаването й търси спонсори.
„Старая се да пиша всеки ден! Това е разковничето и смисълът на живота ми. Първите читатели са моите приятели от Фейсбук, които ме обсипват с похвали! Но все пак Лясковец не е София, не е и Велико Търново, кръгът край мен сега е ограничен!“
За книгата му “Цветовете на времето, излязла през 2021 г., поетът Недялко Йорданов споделя:
НЯКОЛКО РАЗВЪЛНУВАНИ ДУМИ ЗА ТОДОР ЛИЦОВ
Не познавах този поет… Знаех едно хубаво стихотворение, превърнато в песен някога и изпято от един покоен певец, което се оказа негово…
Великото изобретение интернет и неговата рожба фейсбук ни запозна.
Намерих неочаквано много общи неща с един съвършено непознат до този момент човек и поет.
Провинциалист като мен – аз от Бургас, той от Лясковец.
На моите 80 години.
Доживотна любов със съпругата си Дора.
Пишещ стихове само, когато не може да не ги напише…
А в последните няколко години това му се случва почти ежедневно, както и на мен…
И двамата водим надпревара с времето.
И за сега все още успяваме.
Ето – предстои му книга със 250 нови стихотворения.
Прочетох ги наведнъж.
Не професионално, а съвсем по човешки…
Развълнувах се, а това все по-рядко ми се случва.
Тодор Лицов е чист и непокварен човек. Далеч от литературните ежби и от нечистите политически страсти.
Никога не сме се срещали на живо, но усетих в него една сродна душа.
Затова вече втора година сме приятели, споделяме поезия и живот…
Макар и само писмено.
Знам, че днес е трудно тази книга да стигне до читателите, но много ми се иска поне нашите общи приятели във фейсбук да си я поръчат от автора.
А малкият Лясковец може да се гордее със своя поет!
На добър час, приятелю!“
Признание, с което не всеки автор би могъл да се похвали!
Литературната критика също не остава безразлична към творчеството на Тодор Лицов и по-конкретно към стихосбирката “Цветовете на времето”. Известният литературен критик, журналист и поет от София Росица Копукова споделя:
„Поезията на Тодор Лицов ме пренася в други светове, на красотата и духовните величини, но ме приземява едновременно в търсенето и докосването до такива хора като автора. Мъдрост, метафорична оригиналност, самобитен поетичен почерк струи от всяка негова творба. Толкова различен лирик не бях срещала. Чета и се потопявам в магията от думи, смисъл и дълбочина. Всичко, което знам за него, е само от стиховете му, но те казват толкова много!“
ЖИВОТЪТ СЕ ПЛЕТЕ С ЛЮБОВ
От колко бримки се изплита
животът на един човек?
Това старица ме полита,
плетейки някакъв елек!
Каква е тайната съдбовна!
Аз нямах отговор готов!
И ѝ отвърнах със чаровност,
че бримките са… от любов!
Заплиташ колкото си можеш!
Сърцето колкото дари!
Но ти недей да се тревожиш!
Макар животът е с пари!
И да плетеш! И да разплиташ,
той няма да те предаде!
Тъй дълго по света ще скиташ
със радости и ядове!
Дано и преждата ти стигне!
Вземи голямото кълбо!
Очите ти докато мигат!
Плетѝ живота си с любов!
Екип „Борба60+“
