„О, спомняте ли си, другарко…”, или как търновки се разкрасяваха в годините на соца

Всяко връщане на съвременниците към недалечното ни соцминало предизвиква нееднозначни мнения, оценки и реакции. В няколко поредни издания на страничката „Борба 60+“ ще се опитаме с намигване да събудим тъжно-смешни спомени с дъх на зелена ябълка и алени макове. И макар че в онези години търновки се редяха на безумни опашки или получаваха „изпод щанда“ с огромни връзки заветното флаконче вносен парфюм, те някак съумяваха да си останат най-най-най-красивите жени на България…

Надникването в използването на козметиката и парфюмите от великотърновки през отминалите години разкрива един свят, изпълнен и с тъжни, и с носталгични чувства. За младото поколение те са странни и необясними, но осезателно запомнени от живелите през тоя период.

Паметливите ни съграждан(к)и не са забравили, че имаше години, през които властта не гледаше с добро око на „зозите“, сиреч жените, които се гримират и използват модерни дрехи…

Великотърновката Славка Панчева разказва, че през 1953 година използването на червило слага край на брака й, тъй като нейният съпруг решава, че тя изглежда като „упадъчна буржоазка и реакционен елемент, който съсипва живота и кариерата му”. Не липсват и старостоличанки, пострадали от плесниците на своята по-силна половинка заради „разпуснатото си поведение да си червят устните, да си мажат ноктите с лак и да си шият модни труфила, а това не отговаря на морала на честната другарка, която трябва да се облича с обикновени, скромни дрехи, да е прилично сресана и да не се маца с червило и други буржоазни средства за ненужно разкрасяване”.

С времето негативното отношение към парфюмите и козметиката постепенно започва да се преодолява. Първоначално асортиментът е твърде оскъден и, колкото и да е странно, преобладават ароматите за мъже-„Магнит“, „Балалайка”, по-късно и „Тройной”. Изборът на жените се ограничава главно до парфюма „Красная Москва”, внос от СССР.

Продължаването на дейността на старите предприятия „Първа българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“ “(осн. през 1892 г., преименувана през 1950 г. на „Ален мак” ), „Арома” (води началото си от 1924 г.), както и основаването на фабрика “Българска роза” – Карлово (1948 г.), на “Българска роза” – Пловдив, “Българска роза Севтополис” – Казанлък, и “Лавена” – Шумен (1962 г.) довежда до разнообразяване на парфюмерийните и козметични продукти, предлагани на вътрешния пазар. В резултат на упоритата дейност на добрите специалисти парфюмеристи ароматите стават по-изискани, а средствата за разхубавяване – по-качествени и търсени дори зад граница.

          Убедени, че красотата е не само природна даденост, но заслужава и изисква по-специални грижи, старостоличанки посещават козметично-парфюмерийните магазини с надеждата да намерят подходящото тоалетно мляко

Изборът най-често е между „Краставично”,” Бадемово”, „Па-Па” (Кря-Кря). „Аз редовно си купувах „Краставично тоалетно мляко” от магазина на ”Васил Левски”, или от „Славяни”. Правех това не само защото горе-долу само това имаше, но и защото ми действаше много добре, дори и не използвах кремове…”, споделя 68-годишната Неделя Антова. А тогава се предлагат главно кремовете „Здраве”, „Медико идеал”, „Байкал”, „Венера”, „Ахромин” (признат за изобретение с авторско свидетелство № 12944, патентован в Лондон под № 1224145 и в Швейцария под № 512821 през 1969 г.), „Невен”, „Дунавски вълни”, Лимонов крем”, „Доматен крем”, „Ембрионален крем”, „Плацентен крем”, „Масажен крем, „Алантоин”, „Желе роял”, „Младост”, „Ивета”, „Идеал”, „Леда”, „Витамина”, „За ръце”, и други.

Капка Желева си спомня, че като ученичка в гимназия „Васил Друмев” през 70-те години на миналия век има сериозни проблеми с кожата на лицето си. Търновски лекар, чието име не помни, я посъветвал да ползва „Здраве”, тъй като „златната“ му формула е резултат от дълги опити в създаване на продукт за кожни раздразнения. Затова Капка Желева препоръчва тоя крем и на дъщеря си, а тя от своя страна в наши дни го прилага на своето дете. И всички в семейството са убедени в истинността на социологическите проучвания, според които „Здраве” е най-популярният български крем, произвеждан и сега заедно с други продукти от соца.

Бум на търновския пазар предизвикват и появилите се в тубички български кремове, различаващи се от традиционно предлаганите дотогава в кутийки продукти. Много харесван е и Кеч балсамът. В соцбитието на нежната част от жителите на града търсенето и предлагането на крем „Нивеа” се превръща в класика. И досега се помнят полякините, чехкините и по-рядко германките, летуващи в България и предлагащи по плажовете на Черноморието, а във Велико Търново – в района на Царевец, около хотелите и на битака, тоя търсен артикул заедно с модерните тогава парфюми „Бич може”, „Беата” и други козметични продукти…

Тодорка Недева

(очаквайте продължение)

Авторката изказва благодарност на Деян Росенов Димитров за оказаното съдействие при издирването на илюстративния материал.