Тъжната съдба на Ирина Бачо Кирова – Белочерковската Райна Княгиня

Преди точно 133 години, през март 1890 г., от печат излиза първата стихосбирка, написана от жена в България. Заглавието на стихосбирката е “Българка”, а нейна авторка е Ирина Бачо Кирова. Както подсказва и името и, тя е дъщеря на видния възрожденски културен деец и революционер Бачо Киро от Бяла Черква. Родена е през 1857 г. като второ дете в семейството му.  Още се спори кое е рожденото и място – Бяла Черква или с. Мусина /Павликенско/.

Началното си образование завършва в Бяла Черква, по-късно продължава обучението си в девическия отдел на Габровската Априловска гимназия. Част от средствата за издръжката и в Габрово идват  белочерковската черковно-училищна община, условието е Ирина да стане учителка в селото, което се реализира през 1875 г.

 

Непосредствено преди избухването на Априлското въстание тя се сгодява за младия търновец Тодор (Теодор) Лука Лефтеров, завършил колеж в Англия, учител в съседното село Михалци. Лефтеров е активен деятел на читалищното и просветно движение, включва се и в подготовката на предстоящото въстание. Ирина е била в течение със случващото се. В трескавите дни на подготовка Бачо Киро й доверява много отговорни задачи, най-важната сред които е да ушие зеления байряк на въстаниците. От едната му страна Ирина извезва девиза „Свобода или смърт“, а на обратната – православен кръст. Тя приготвя за себе си и бунтовни дрехи ( беневреци и салтамарка, навуща и цървули), с които смятала да тръгне с четата, но поради заболяване, това не се осъществява.

Скоро настъпва съдбовната пролет на 1876 г. Избухва Априлското въстание. 103 въстаници от Бяла Черква тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под

ръководството на Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Храбрите мъже водят десетдневни (29 април – 8 май) героични сражения с турците в Дряновски манастир. Озверели от своя провал да превземат манастира, турците избиват всички пленени въстаници. В битката загива и годеникът на Ирина, заловен и заклан по заповед на Фазлъ паша. Баща и успява да се спаси. Укрива в Бяла черква, но е предаден от трима свои съселяни, заловен и изправен пред турския съд в Търново. Обесен на 28 май 1876 г. През 1935 г. най-малката сестра на Ирина Димитра разказва: „… Ирина беше много безстрашна, приличаше на тате. При татко тя ходи на няколко пъти в Търново, за да го окуражава и тя беше последната, която можа да го види преди да го обесят”. Ирина носи на баща си в затвора бялата риза, с която той тръгва по главната улица, за да стигне до Баждарлъка, където се издига бесилото му. Младата учителка губи двамата най-важни мъже мъже в живота си, но това не сломява духа и.

Все пак Бяла Черква дочаква освобождението си на 6 юли (24 юни стар стил) 1877 г.

Ирина Бачо Кирова, придружена от белочерковския свещеник Тодор Дончев Гецов, посреща с прочувствена реч руските освободителни войски от предния отряд на ген. Гурко, навлезли в селището. Възхитени от посрещането, руските офицери правят дарение от няколко златни рубли, с което младата учителка основава фонд за построяване на паметник в чест на Освобождението и освободителите. Събраните средства са използвани за издигането през 1878 г. на камбанария към черквата „Св. Димитър“. Тази камбанария е първият паметник в България в чест на Освобождението.

Превратностите в живота на Ирина съвсем не свършват до тук. През 1880 г. тя се мести в с. Летница /дн. гр. Летница, Ловешко/ при своята по-голяма сестра Мария. Там се запознава с Тодор Тотев, син на войводата Филип Тотю. Омъжва се за него през 1886 г.  Ражда им се син, кръстен на дядо си Филип. Животът отново е приготвил горчива хапка за Ирина – единственото и дете умира на около 2-годишна възраст. Бракът ѝ с Тотев не е щастлив. Той води разпуснат живот, често е пиян.

През 1889 г. семейството се преселва в София, където Ирина продлъжава работата си като учителка, а съпругът и е назначен от Стефан Стамболов за полицейски пристав. През 1890г. тя става първата българка издала самостоятелна стихосбирка /”Българка”/, това прави под инициалите И. К. Т. (Ирина Кирова – Тотева, б. а.).  В творбите си описва социалния протест и разочарованието на народа от властта след Освобождението, когато идеалите, за които са дали живота си хиляди най-добри синове на България, са потъпкани от управляващата върхушка.  Стихосбирката съдържа още творби, свързани починалото ѝ детенце. Наред с тях са публикувани и няколко откъса от баща ѝ Бачо Киро, както и две негови прощални писма. Запазено е стихотворение, от което лъха дълбоката скръб по нейната първа любов Тодор Лефтеров:

…Скърбя аз
За тази душа млада, що
за народ много пострада.
Обичаше той своя народ
и за него жертвува
скъпия си живот.
За Балкана той замина
с неговата вярна дружина…
С една прилика бяхме
дарени и един за друг
отредени…

След падането на Стамболов от власт Тотев е осъден на 6 г. затвор. Ирина се завръща в Летница, където умира от туберкулоза през 1897 г. На 40г., също като баща си. Погребана е в двора на църквата в Летница.

Една смела българка, чиято история потъва в пожълтелите листи на историята. Интелигетна, силна и самопожертвователна. Достойна дъщеря, любима и общественичка.

 

В. ДИМИТРОВА