Творецът в мен

Мая Драгоманска е една от най-сниманите български актриси

Днес се навършват 75 години от рождението на театралната и филмова актриса Мая Драгоманска. Тя е родена на 19 април 1948 г. в Перник. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ). Още, докато учи, тя е една от най-сниманите актриси.

ИГРАЕ ЗНАКОВИ ТЕАТРАЛНИ РОЛИ

След дипломирането си започва работа в драматичния театър “Николай О. Масалитинов”, в Пловдив, където се изявява още като студентка.

Известна е с превъплъщенията си в ролите на Марийка в „Под игото“ от Иван Вазов, Селимена в „Мизантроп“ от Молиер на режисьора Любен Гройс, Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе на режисьора Пантелей Пантелеев, Валентина във „Валентин и Валентина“, Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн на режисьора Иван Добчев. За ролята на Рита Овсянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев на режисьора Пантелей Пантелеев, Мая Драгоманска става лауреат на Димитровския комсомол през 1972 година.

ИКОНАТА 

Тя е първи курс студентка, когато през 1968 г. се венчава за актьора Младен Младенов. Двамата се венчават в Копривщица, а сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Имат дъщеря Мила. При една екскурзия в родопското село Дедево, в порутената му църква Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират.

На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. През 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения до смъртта му през 1986 г. Вторият й съпруг актьорът Таньо Маринов също умира.

ОТНОВО В СОФИЯ

От 1975 г. до 1989 г. Мая Драгоманска играе на сцената на театър „София“. Запомнящи са ролите й на Хермиона в „Зимна  приказка“ от Уилям Шекспир на режисьор Любен Гройс, Хаваджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров на режисьор Вили Цанков, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов на режисьора Леон Даниел.

След 1990 г. Мая Драгоманска е била  част от трупата на Малък градски театър “Зад канала” в София.

РАБОТИ С НАЙ-ДОБРИТЕ В КИНОТО

В киното е работила с едни от най-добрите режисьори. Участвала е във филмите “Началото на една ваканция” (1966) на режисьора Зако Хеския,”Най-дългата нощ” (1967) на режисьора Въло Радев, „Небето на Велека“ (1968) на режисьора Едуард Захариев, “Птици и хрътки” (1969) на режисьора Георги Стоянов, “Петимата от Моби Дик” (1970) на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият грешник“ (1971) на режисьора Борислав Шаралиев, “Преброяване на дивите зайци” (1973) на режисьора Едуард Захариев, “Милост за живите” (1981) на режисьора Тодор Стоянов.

Актрисата е участвала и в постановки в телевизионния театър.

Бта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *