Прегърни ме любов
Прегърни ме любов!
Чуй, птиците пеят в деня замечтани
и весел нарежда бързите думи капчук,
слънцето брани своите крехки надежди,
кълвачът почуква: „аз съм тук, аз съм тук”!
Прегърни ме любов!
В онази тайна градина пълна със вишни,
забрави за бедите, мрачните, тъжни неща,
нека заедно хванем здраво на пътя юздите,
щом ни докосне шепотът мил на нощта!
Прегърни ме любов!
Прегърни ме бавно и… за последно!
Моя надежда, единствен мажорен акорд!
Щом си тръгнеш, ще извадя снимките скрити,
ще те погаля…, за сбогом в този живот!
Петър Пацев е завършил Великотърновския университет със специалност „Български език, литература и история“. Пише стихове още от дете. Има издадени вече осем поетични книги във Велико Търново, където живее отдавна. Негови стихове са включвани в различни алманаси, списания и вестници, издавани в България, Русия, САЩ, Сърбия. Познават го и българите в Чикаго. Единият от тези сборници, издадени в Америка – „Черга пъстроцветна”, се намира в библиотеката на американския президент.
