Да спаси бабиното село – защо Йордан Миланов остави Мюнхен и се върна в Лозен
„Силно исках да се прибера вкъщи при баба, която всеки ден ме чакаше. Върнах се след 20 години. Баба не можа да ме дочака.“
За нерадостната съдба на българското село в последните десетилетия се е говорило и изписало много. Причините са различнии, но остава неоспорим фактът, че много български села са обезлюдени или в тях живеят само възрастни хора. На фона на тази тъжна тенденция, а може би и заради отминаващата пандемия от COVID-19, в последните три-четири години се наблюдава засилен интерес към връщането на село, в т.ч. и на млади семейства, които търсят природосъобразен начин на живот.
Подобни истории все по-често намират място в национален ефир, но ние искаме да ви разкажем за една малко по-различна инициатива, подета от 44-годишния Йордан Миланов от Горна Оряховица. Нея той нарича „Моят проект за спасяване на бабиното село“ и продължава да разказва:
„Селото ми Лозен се намира в бедната и малка община Стражица. Жителите са предимно стари хора и от ден на ден си отиват един по един. Къщите остават празни и се саморазрушават.“
Гледката на умиращото село не дава мира на младия мъж и той решава да предприеме нещо, с което да е полезен. Израснал е на село, детството си прекарва там и носталгията по миналото никога не го е напускала.
„Работих дълги години в чужбина (Мюнхен), но през цялото това време мислите и носталгията за живота, прекаран на село, не можах и не исках да изтрия. Силно исках да се прибера вкъщи при баба, която всеки ден ме чакаше. Върнах се след 20 години. Баба не можа да ме дочака. Останаха ми спомените и голямата мотивация да спасявам от разруха къщите на моите съседи и роднини.“
Йордан завършва ветеринарна медицина в София и като много други образовани млади българи заминава за чужбина през 2003 година. Знанията и уменията, които придобива там, му дават увереност да предприеме тази стъпка. Благодарение на доброто владеене на немски език, той привлича пенсионери, бягащи от скъпия живот в Германия. Практиката обаче показва, че живеейки разпокъсано, далеч от свои сънародници и не говорейки местния език, възрастните хора скоро се връщат обратно. Горнооряховчанинът решава, че може да бъде полезен на чуждестранните пенсионери, като им помогне да се обединят в една общност, за да не са сами, а също така и с българския език.
„През всичките тези години, въпреки голямото разстояние и винаги когато съм си идвал отпуска, се стараех да поддържам къщата на баба и дядо. През цялото това време ми беше много трудно да гледам как къщите на моите комшии се самосъбарят. Започнах една по една да ги откупувам от техните наследници и по този начин да запазя спомена за моите комшии.“
В Лозен вече са пристигнали за постоянно и първите нови заселници от Германия, Австрия и Лихтенщайн – 7 души. Старите реставрирани къщи отново светят и в тях има живот. Чужденците са много доволни, както от природата и спокойствието, така и от местните жители. Всеки им носи -кой каквото има. За Великден гостоприемните лозенчани почерпиха новодошлите с яйца и козунак.
Интеграцията на новите жители върви повече от добре, като те вече се включват в дейностите на пенсионерския клуб, празнувайки 8-ми март, заедно с местните и потропвайки български хора. Редовно си купуват домашни яйца, мляко и други продукти от съселяните си и се гордеят, че парите им остават в селото. Вече са твърдо решени, че ще останат за постоянно в Лозен и са възхитени от начина, по който са посрещнати.
Интересът надхвърля очакванията на Йордан и го мотивира да продължи напред с мисията си да спаси колкото се може повече къщи. В момента той реставрира още две и очаква през лятото и есента да пристигнат и други жители от Германия.
Селото има самочувствието, че е първата интернационална махала в област Велико Търново.
В. Димитрова, Г. Йосифова
