От архивите на „Борба“: При Иван Миев миели търновските улици всеки ден, 10 пъти градът бил национален първенец по чистота

90-ГОДИШНИЯТ ВЕЛИКОТЪРНОВЕЦ ИВАН МИЕВ Е РЪКОВОДИЛ ПОЧИСТВАНЕТО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 13 ГОДИНИ. Под неговата зорка организация старата столица 10 пъти е първенец по чистота в цялата страна. Зад добрите резултати стои неуморният труд на много хора и поколения великотърновци. Иван Миев съумява да изгради работещ колектив, който години наред е пример и повод за хвалебствия от кметове и висши ръководни служители.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСЕН Е ЖИВОТЪТ НА ИВАН МИЕВ, КОЙТО Е РОДЕН ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1931 Г. В ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО МИХАЛЦИ. До пети клас учи в родното си село, след което заминава за Русе.

Бивши работници на Иван Миев често го срещат на улицата и му благодарят.

Там учи една година и се мести в Търново, където завършва средното си образование. След това, както всеки младеж по онова време, го приемат в казармата. Военното дело му се харесало, затова се записал във военното училище и станал офицер. Назначили го на служба в София, където десет години работил във Вътрешни войски. Охранявал различни правителствени обекти. След така нареченото Женевско съвещание започнали съкращения. Един от освободените офицери се оказал Иван Миев.

ОТ АРМИЯТА СЕ МЕСТИ ДА РАБОТИ В ЗАВОД „ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА“ В ДЕБЕЛЕЦ. ТАМ Е НАЗНАЧЕН ЗА СТРУГАР. Като компенсация за съкращението му позволили да учи в Русе, където завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене, експлоатация и ремонт на трактори и селскостопански машини“.

Иван Миев като офицер в Българската армия.

След завършването го вземат на работа в Градския промишлен комбинат и го правят началник на отдел „Енергомеханичен“. На тази длъжност остава седем години. След което от Окръжния комитет го назначават за инспектор по качеството.

Но един ден го викат в Окръжния комитет на партията и му заявяват, че е време да стане директор. Иван Миев си харесвал предишната работа, но тогавашният секретар на БКП не отстъпил. Така му било поверено почистването и сметоизвозването на Велико Търново. В предприятието заварил пълна разсипия. Имало 16 специализирани коли, които постоянно се разваляли, а механикът обичал да си пийва и често в работно време ходел за риба, вместо да ремонтира машините. Затова се наложило да смени голяма част от хората в сервиза. Работата лека-полека потръгнала. Иван Миев използвал и контактите си от Русе и се снабдил с нови, вносни машини за смет. Финансирането идвало от Окръжния комитет.

ПОСТЕПЕННО ОТДЕЛЪТ СЕ СНАБДИЛ И С 30 ВОДОНОСКИ, КОИТО ВСЕКИ ДЕН МИЕЛИ УЛИЦИТЕ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ВОДА. Първоначално пълнели с помпи до Френкхисар, но там дебитът бил малък и отнемало часове.

По идея на Иван Миев сондирали в района на мотела и започнали да пълнят машините за броени минути. След асфалтирането на града през 70-те години почистването станало още по-лесно. Освен това имало и пет метачни машини, пет фекални, десет самосвала, 12 съветски

Един от трудовите дни във Велико Търново.

контейнеровози, както и 10 от Бургас. Особено важно било почистването на града по случай 1300 години от създаването на България.

ИВАН МИЕВ ПОЛУЧАВАЛ ПРИЗНАНИЕТО НА ВСИЧКИ ГРАДОНАЧАЛНИЦИ, С КОИТО Е РАБОТИЛ ДО 1988 Г. ИВАН ГЕНДЖОВ, ДРАГНИ ДРАГНЕВ И ИНЖ. ДИМИТЪР ЗДРАВКОВ ЦЕНЕЛИ ВИСОКО НЕГОВАТА РАБОТА. Тайната на успеха била в колектива и мотивацията. Миев често осигурявал на служителите и работниците екскурзии. Самият той получавал такива награди за добре свършена работа и най-малко 20 пъти е посещавал Русия, ГДР и други страни. Освен всичко друго работниците се хранели безплатно.

18 ИНСПЕКТОРИ ОТГОВАРЯЛИ ЗА ОТДЕЛНИ РАЙОНИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И КОНТРОЛИРАЛИ КАЧЕСТВОТО НА ПОЧИСТВАНЕТО. А самият Иван Миев ставал в 5 часа сутринта и със служебната кола обикалял целия град. На оперативката сутринта разказвал къде е видял проблеми и работниците веднага се справяли със задачите.

Под ръководството на Иван Миев града почиствали 450 души. Те били доволни, защото получавали добро отношение и различни бонуси. Имали и собствен рибарник с 23 тона риба, който подсигурявал столовата. В Беляковец имали и свинарник, който пък осигурявал месо. Но не можело и без контрол. На сметището веднага подавали информация до Иван Миев колко коли са изхвърлили смет. По-късно успява да снабди сметоизвозващите машини с радиостанции.

Трудовият път на Иван Миев приключва в предприятието за мраморни облицовки. Там бил началник на производството. Помещавало се в Старото военно училище и отговаряло за десет окръга.

За днешното състояние на града Иван Миев е умерен в коментарите си. А и сегашните кметове не са го търсили за съвети. Не са му искали мнението по въпросите за чистотата. За сметка на това десетки негови служители и до днес го спират на улицата и го здрависват. А по време на разговора ни очите му се насълзяват от хубавите спомени за изминалите години.

Михаил МИХАЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *