67-годишната Анелия Харизанова: “Рецепта за дълга младост ли? Малко гени, малко режим и много доброта и обич към живота”

Тя е убедителен пример за това, че възрастта е само цифра. За някои хора казват, че стареят като катедрали, но за нея дори това сравнение не изглежда подходящо. С момичешката си външност, енергична походка и усмивка, която я озарява цялата – отвътре и отвън, Анелия Харизанова носи гордо своите 67 години. От пет е пенсионерка, но по никакъв начин не е намалила активността си и ежедневно се възползва от свободата да избира да прави това, което й харесва.

“Живея в мир със себе си. Обичам живота си и съм благодарна за него всеки ден. Приемам се във всеки мой житейски етап, макар че времето неминуемо оставя своя отпечатък. Но съм открила своята уникална формула за хармония и баланс и смятам, че всеки човек трябва да се опитва да го направи”, отговаря Анелия на въпроса, който са й задавали стотици пъти: “За тебе остаряване няма ли?”

Според нея, няколко са факторите за това човек да се чувства и да изглежда млад.

На първо място, разбира се, гените.

Тя е благодарна, че е наследила от родителите си младежката визия и фигура, но подчертава, че този фактор не трябва да се абсолютизира. “Както казва д-р Неделя Щонова, чиито предавания следя с интерес, 80-90 процента от здравния статус на човека не зависят от ДНК-то му”, уточнява Анелия. И затова с

простичкия режим, който си е измислила,

гледа ежедневно да помага на останалите 10-20 процента да работят за нейното здраве и добра визия.

“Моят ден започва с кратко раздвижване, музика и танци за тонус и настроение. Закусвам задължително и пия едно кафе. Старая се да се храня балансирано, с разнообразна храна. Може да се каже, че хапвам, каквото ми се иска, но гледам да не прекалявам с количеството. Е, все пак се подлагам на някои ограничения. Не пия подсладени и газирани напитки, но това не ми е проблем. Виж, шоколад обичам много, но си го позволявам по малко, и то черен. В менюто ми задължително присъстват сурови ядки, плодове и зеленчуци, зехтин. От известно време ежедневно приемам витамин Д3, пробиотици и по 1 супена лъжица сусамов тахан. Задължително приключвам с вечерята до 18.30 часа. Така осигурявам поне 14 часа за ефективно преработване на храната. И пия минимум по 2 литра вода…”

Философията й за болестите и лечението им е, че

природата ни дава билка за всяка болка.

В домашната си аптека винаги има гел от алое, билки, които сама е събирала и сушила, етерични масла от чаено дърво, гроздови семки, спиртен извлек от кокичета и мн. други. В списъка с церове от природата добавя и камъчета от Кръстова гора, като обещава, че някой път ще ни разкаже и за тях. С интерес черпи знания от билковите рецепти на Петър Димков, Емил Елмазов, баба Ванга, Слава Севрюкова, но се вслушва и в съветите на други възрастни и знаещи хора, които споделят опита си.

И накрая, но не на последно място, Анелия посочва

важната роля на духовното здраве.

“Дистанцирам се от негативни личности и мисли. Гледането на нашите новинарски емисии в никакъв случай не ми помага да се чувствам добре, затова вече не го правя. Обичам дългите разходки, слънчевите дни, срещите с добри и ведри хора. Вярвам, че доброто ще спаси света. И това да се научим да обичаме себе си, хората, природата. Тогава ще станем съпричастни, емоционално интелигентни, ще се усмихваме повече, ще ценим и ще творим повече красота”.

Ани смята, че важна роля в съхраняването на душевната й младост е изиграла професията й на детска учителка. Гордее се, че е носител на званието “Учител на годината 2014”. И сега, като пенсионерка, не може да се раздели със зареждащата атмосфера на детските тържества и ги посещава колкото може по-често. Децата са един великолепен източник на положителни емоции, защото “излъчват неповторим слънчев заряд”. Такъв източник са и двете й деца, и любимият внук.

Изкуството също й помага да осмисли пенсионерското си ежедневие. Често се връща в спомените си към годините, когато е участвала в кукления театър към Дома на учителя във Велико Търново. Сега понякога рисува – талант, предаден от баща й, и пише стихове. Също така обича да плете, да чете книги, да решава кръстословици и судоку или да се любува на великолепната си колекция от ангели, за която обещава да разкаже на читателите на “Борба 60+”.

И понеже още много, много интересни теми подсказа Ани, в разговора спонтанно се роди идеята за

собствена рубрика със споделен неин опит в грижите за здравето, красотата, тялото и душата за хора над 60 години.

Тя се надява читателите да й подсказват теми, които ги интересуват, а също и те да споделят своя опит. Така че, драги читатели, до края на месеца очаквайте първото издание на рубриката “На десет крачки по-далеч от старостта с Ани”.