Писмо до редакцията: „Чувствам се в безизходица. Не желая да продавам дома си“

Здравейте! Ще се нарека Петър, от Габрово съм и от известно време чета вашите материали на сайта 60plus.borbabg.com

Забелязах, че хората споделят лични истории, в търсене на съвет и реших да ви разкажа и моята история с надежда, че ще може да ми дадете акъл.

На 67 години съм, неженен, без деца. Живея в къща, която ми е наследство от родителите. Имам сестра, която е с 2 години по-млада от мен и се казва Стефка. За разлика от мен тя имаше щастието да се омъжи млада и още на 20 години роди две момчета близнаци.

Днес сестричката ми се радва на трима внуци, като най-големия наскоро навърши пълнолетие и поиска да се отдели, но техните нямат възможност. Така Стефка започна да ме натиска да продадем семейната къща или да и наплатя нейната половина. Аз като пенсионер с немного висока пенсия няма от къде да намеря 50 – 60 хил. лв. за нейната половина.

Чувствам се в безизходица. Не желая да продавам дома си, в който съм живял 67 години и на тази възраст да се местя в малък апартамент.

Толкова много обичам сестра си и племенниците си, винаги сме си помагали и разчитали един на друг, а сега всичко се обърна. Отношенията ни се обтегнаха. Сестра ми ме търси само за да пита кога ще продаваме. Разбирам, че всеки иска да осигури децата и внуците си, но и аз съм човек. Така или иначе моят дял ще остане за тях.

Чувствам се самотен и отхвърлен. Парите ли са всичко? Къде остана човещината и как позволих да се стигне до тук! Моля Ви, мили приятели, дайте ми съвет как да постъпя.

 

Петър К., 67 години, гр. Габрово