”Чистилището” в пещерата “Бачо Киро” пречиства от грехове
Скалните ниши са изпълнени с варовикови орнаменти наречени “Медузите”, “Мечата пързалка”, “Трона”, “Картофената пътека”, “Пещерния орел”, “Тестото”, “Фонтана”, “Пещерното ухо”, “Самотния сталактон”
Пещера „Бачо Киро” се слави като един от диамантите в пещерната огърлица на България заради удивителните карстови образувания. Освен това тя е първата в страната пещера, благоустроена за посещения от туристи, а в лоното и са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс (б.а.разумни хора) в Европа.
“Тестото”
Пещерата се намира само на 300 метра от Дряновския манастир. Още през 1937 г. дряновски туристи я благоустрояват за посетители. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението на обновени. Част е от Стоте национални туристически обекта. Общата й дължина е 3500 метра, което я нарежда на 13-то място в страната по този показател. Температурата през цялата година е приблизително 13 градуса. Често се виждат прилепи.
“Мечата пързалка”
“Това е една от най-добре проучените пещери в България. Тя е и сред най-значимите археологически обекти от палеолита или старокаменната епоха на Балканите. Този етап от историята става известен като Бачокириен или култура Бачо Киро.В момента в пещерата има два маршрута за посетители – къс и дълъг. Препоръчва се дългият, защото точно той разкрива смайващата красота на пещерата. Късият маршрут е дълъг 350 метра и преходът е около 15 минути. Минава се през няколко ниши-“Предверието”, “Чистилището”, “Дъждовната зала” и “Концертната зала”. В последната акустиката е великолепна и понякога се провеждат концерти. Във въпросните зали могат да се видят много монети по стените и земята заради поверието, че трябва да се премине през “Чистилището” и след това посетителят да се опита да закрепи монета. Ако тя залепне, значи човекът се е отървал от греховете си. Ако обаче падне, това е знак, че трябва да мине отново през него, за да се пречисти”, обясняват пещерняци.
Специалистите разясняват още, че дългият маршрут е 900 метра и се преминава за около 60 минути. Това задължително става с екскурзовод.
Преходът започва точно преди Чистилището като се влиза през заключена врата. Проходът минава край впечатляващи форми, образувани в продължение на стотици хиляди години. Изваените скални орнаменти са наречени “Медузите”, “Мечата пързалка”, “Трона”, “Картофената пътека”, “Пещерния орел”, “Тестото”, “Фонтана”, “Пещерното ухо”, “Самотния сталактон” и др. В най-отдалечената зала, известна като Приемната има нещо величествено – сталактон с височина около 8 метра и обиколка 1,5 метра.
“Пещерата „Бачо Киро” се е образувала във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андъка. Някога местността е била дъно на море, като и днес в пещерата могат да се видят вкаменелости от раци, миди и др. Образуването на пещерата е тясно свързано с водите на река Дряновска – в началото на кватернера.
“Трона”
Преди около 1,8 млн. години, те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата и постепенно оформили пещерата. Изящната работа след това се извършва под влиянието на карстовите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми – сталактити, сталагмити, сталактони”, разказват изследователи.
За първи път проучвания в пещерата са направени през 1890 г. от чеха Степан Юринич, който тогава бил учител в Априловската гимназия в Габрово.
По-късно тайните на пещерата изследва и професор в Софийския университет. През 1895 г. природната забележителност е посетена и от легендарните братя Шкорпил. През 1937 г. палеонтологът Рафаил Попов прави сондажи до входа и 200 метра навътре. На следваща година работи в пещерата заедно с англо-американската експедиция на проф. Дороти Гарод, която преди това прави проучвания в Палестина и идва у нас, за да установи връзките с останките от палеолита по нашите земи.
“Ухото”
“Една от най-интересните им находки е огромен скелет на пещерна мечка. Тя е била с 3 метра височина. Скелетът се съхранява в Британския музей в Лондон. Мястото, където е направено откритието, е на 300 метра навътре от входа и е известно като Мечата поляна като се минава покрай него при дългия маршрут”, поясняват пещерняци.
Първите системни археологически проучвания в пещерата са направени между 1971 и 1975 година от полско-български екип, ръководен от Янош Козловски, Болеслав Гинтер и Н. Джамбазов. Направена е по-точна датировка, открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек.
В дряновската пещера е единственото място в Европа, в което в толкова ранен контекст е открита кост с гравиран геометричен мотив.
“Това е и единственото българско находище, в което е намерен фрагмент от диадема. През 2015 г. археологическите проучвания в близост до входа са подновени, както и в съседната пещера „Андъка“. Финансирането е германско и е за общо три години.Това е културна традиция, която се явява преходна фаза между средния и късния палеолит в Европа, по-ранна е от културите с листовидни върхове в Централна Европа. Обособяването и е основано на отликите и от среднопалеолитната секвенция, които според Янош Козловски се изразяват в различия в използваните суровини, които в средния палеолит са вулканични и по-точно магмени и седиментни скали с локален произход, а в късния са импортни кремъчни суровини”, информират археолози.
Проучвателите допълват, че среднопалеолитните левалуазка и дисковидна техники, в пласт 11 са напълно заменени от техника за продукция на пластини. Открито е наличие на костни останки от архаичен хомо сапиенс. В най-актуалните разработки по темата Бачокириена не се свързва с Близкия Изток, а с локалните преходни култури.
Веселина АНГЕЛОВА