За Шипка – един урок по история на учителя книжовник Никола Станев

Не е забравен книжовникът и общественик Никола Станев. Немалко публикации напомнят за него, неговото творчество и дейност.

Да си припомним, че Никола Станев е роден на 14 август 1862 в с. Фида бей, после Мариино, а сега Велчево, близо до Велико Търново. Завършил е Петропавловската ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ през 1886 г. Участник в Съединението на Източна Румелия с Княжество България и последвалата Сръбско-българска война като доброволец в ученическия легион.

Никола Станев започва своята книжовна, учителска и обществена дейност през 1886 г. В следващите 6 години е учител в Търновската мъжка гимназия и Априловската гимназия в Габрово, 8 години е чиновник в Министерството на народното просвещение (1892 – 1910 г.) и 18 години директор на Втора софийска прогимназия.

Автор на много статии с историческа и образователна тематика, предназначени за любознателната и родолюбива българска младеж.

Във връзка със 75-годишния юбилей на Никола Станев през 1937 г. списание „Венец” определя своя редактор и автор като един от най-родолюбивите българи, когото познава цяла мислеща България.

 

Урок по история на Никола Станев (откъс):

1. Триъгълникът спасител

През есента, тъкмо преди шейсет години, в България горяха три твърде опасни огньове и то в три различни точки: единият огън буйно пръщеше на Старопланинския връх Св. Никола над Шипка; втори огън в голяма окръжност обгаряше с барутен дим и горещо желязо, сеейки смърт по полето около Плевен; трети огън задушно лазеше между Русе по река Лом до гр. Попово и по-навътре, в Тузлука.

Млади четецо, изправи се пред картата на България и означи с някакви белези точките, или по-добре, градовете Плевен и Русе. След това сложи пръст върху Стара планина на връх „Св. Никола” – между Габрово и с. Шипка, па погледни по права линия към Плевен и Русе. Пред тебе се разкрива един голям триъгълник с неравни страни, една от които е линията по Дунава, от устието на Искър до Русе. В ТОЗИ ТРИЪГЪЛНИК ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1877 г. БЕ ЗАТВОРЕНА И ЗАКЛЮЧЕНА БОРЕЩА СЕ БЪЛГАРИЯ. Руският цар АЛЕКСАНДЪР II, придружен от няколко генерали и от първият български княз Александър Батемберг, се намираше под палатка най-първо в с. Горна Студена, а по-сетне се приближи до Плевенския огнен обръч. Неговият син, престолонаследникът, великият княз Александър Александрович, бдеше с войските си пред Русе, а двама обични от всички българи генерали – Гурко и Столетов, храбро и самоотвержено пазеха върха Св. Никола.

На този връх бяха кацнали няколко руски роти и 6 дружини (6000 д.) български опълченци. От върховете на триъгълника зависеше не само съдбата на българския народ, но името и честта на Велика Русия. Като стоите на връх Св. Никола, погледнете по права линия към Дунава и ще видите бележития търговски по онова време град Свищов: неговите лозя, неговите бяло-зелени и спретнати къщи дават приятен изглед. Близо под града през Дунава са метнати върху лодки и понтони два моста, върху които пъплат безкрайните редици на руските войски, що идат от Русия, минават през Румъния и стъпват в България с радост и въодушевление да освободят едноверен, братски славянски народ – българите.

Двата моста при Свищов бяха едничката врата, през която се влизаше в България. Всички други пътища и планински прелези бяха заети от турските войски и башибозуци. Ако, недай Боже, кой и да е от казаните три ъгъла на триъгълника Русе – Плевен – Св. Никола, бе разкъсан, пробит и минат от турски войски, последните щяха да вървят право в Свищов, за да пресекат мостовете, и тогава – край на българския народ. А турските войски в Плевен, командувани от Осман паша, в Русе – командувани от Керим паша, и на Стара планина, командувани от Сюлейман паша, бяха големи и страшни…

2. Свети Никола дава победата

Големият план на турския главнокомандващ бе: Плевен и Русе да задържат големите руски сили, а Сюлейман паша с близо 40 000 турска, изпитана в боевете, войска да изпъне Шипченския балкан, да пробие върха Св. Никола и бързо да тегли на Свищов за мостовете…

Тази задача, възложена на Сюлейман паша, хранеше турските надежди, че руската войска ще бъде разкъсана, победена и може би, че руският цар ще бъде пленен. Не тъй, обаче, мислеха руските войски и българските опълченци на Шипченския проход. Техният брой бе малък, но тяхното юначество и челичена сила бяха големи. Решителният и съдбоносен бой на Шипка се извърши най-вече в три дни: на 9, 10 и 11 август – стар календар, или по новия календар на 21, 22 и 23 август. За тия боеве е писано много пъти, издадени са много книжки, има за същите четива в читанките и христоматиите. Но за спомен, по случай 60 години от това велико събитие, в което тъй високо се прославиха нашите опълченци, че могат и до днес, па и завинаги да ни служат за пример и гордост, нека накратко кажем пак нещо за онези славни победи и подвизи.

Стръмнината от с. Шипка до връх Св. Никола е 7 километра, а стръмнината по пътя откъм Габрово е 10 километра. Руските войски, които бяха малко, и българските опълченски дружини държаха здраво върховете и пътищата за позицията. Турците имаха лагера си над с. Шипка, току под стръмнината на планината. Сюлейман паша раздели войските си на три колони: едната колона в средата, която ще върви право в лицето защитниците, а двете колони ще направят през скалните долини и бърда обход, сиреч ще заобиколят отляво и отдясно русите и опълченците. Трима опитни паши бяха назначени посред нощ тихо и тайно да се доближат до опълченците и сутринта, призори да извършат решително нападението и да превземат руско-българските позиции. Ала мястото беше твърде върло и без пътеки, та турските вериги закъсняха и стигнаха до бойната линия едва към 10 часа през деня. В този ден турците с пресни сили нападнаха едно подир друго 8 пъти позициите на русите и опълченците, без да могат да достигнат някаква победа. Околните планини и чукари страховито бучаха от гърлестите топове. Много турски войници паднаха по стръмнините, поляните и доловете. Денят 9 август се завърши с пълна сполука за защитниците. Голяма бе радостта на русите и опълченците. Последните бяха кръстени в боевете още при Стара Загора, но тука те още по-добре се калиха и насърчиха. Вечерта по тъмно няколко опълченци успяха да слязат в дерето и да вземат от кладенеца вода, защото през деня това беше невъзможно. Храбрите защитници на Св. Никола и Орлово гнездо вечерта добре се нахраниха и отпочинаха.

На 11-и август боевете рано почнаха, ала този ден турците като че ли нямаха намерение да се впиват в позициите на русите и българите, както направиха първия ден. Този ден, покрай боевете войските на двете страни, се разместваха да заемат по-добри места. Едно преброяване показва, че на 10 август 7500 защитници, от които 6000 български опълченци с 29 топове, стояха срещу 27000 души турци и черкези с 48 топове.

(…)

На другия ден – 11 август всички очакват най-страшното. И, наистина, в 6 часа сутринта нашите юнаци забелязаха, че турските вериги започват да се приближават. Двете крила на турците от изток и запад обикалят издалеч да заградят като клещи борците на Св. Никола и прохода. На 10-и бяха прокарани и нагодени от страна на турците всички пътища, по които щеше да мине пехота и артилерията, за обграждането на руско-българската позиция. На един висок околен връх /Мануша/ турците изкараха един силен топ, който не само биеше пътя до Габрово, но и пращаше своите гранати дори в града.

Генерал Столетов предвижда страшния бой и дава навсякъде команда. Турците приближават с викове: „Напред! Аллах! Аллах!” И удрят на нож линията на опълченците. Ала бодрите момци стоят здраво на мястото си. С 5-6 дружни стрелби повалят първите турски редове, подир тях иде друга верига, отбива се и тя: подир нея трета, четвърта… тъкмо шест удара едно подир друго правят турците. Опълченците отбиват всичките. По пладне опълченците виждат, че от двете страни решителни черкези пробиват през гората и наближават да се срещнат зад гърба на защитниците, за да сключат обръча на габровския път.

Изведнъж някой извика: „Бягайте! Турците ни обградиха!”. За един миг настъпва смущение. Ала няколко офицери изскокват от окопите, запяват „Шуми Марица” и извикват: „Момчета, дръжте се, ние сме обградени, но помощ от Габрово иде”. И по тяхна команда гърмежите от пушки и топове се обърнаха в оглушителна буря. Пред позицията турските трупове покриват земята. Нови редове идат с отворени уста, изплезени езици, изморени, но грозно викащи: „Напред! още малко и гяурите са победени!”

Един български офицер командва: „Дръжте се братя! от нас зависи победата. Ако пуснем неприятеля, и северна България ще пламне така, както Тракия”. Един смел опълченец, в едната ръка ранен, се вдига и с цяло гърло вика: „Тука ще ни е гроба. Нека всички измрем, стига България да бъде свободна!”

И момчетата с камъне, с дървета, с почупени пушки удрят и събарят противниците от окопите надолу по стръмнината. – Но …габровският път, най-опасното място…! Турските вериги и черкези вече достигат до шосето.

В тази минута един офицер, който стоеше на най-високата позиция извиква: „Спасение! дръжте още малко! от Габрово по пътя се чернее нещо…помощ иде!” И наистина, генерал Радецки бе покачил по двама войника на кон и заповядва: „бегом на помощ!” И тъкмо привечер, когато турците сключваха обръча, пристигнаха 500 коня, които носеха на гърбовете си 1000 руски войници. Още не слезли от конете, войниците викат „УРА” и стрелят против турците…

 

Материалите са предоставени от Марин Стефанов, родственик на Никола Станев