Писмо до редакцията: “Сърцето ми се къса, не искам да оставя баба в старчески дом”
Здравейте, видях, че много хора се обръщат към вас за съвет и аз реших да го направя. Искам да ви споделя моята болка.
ОТГЛЕДАНА СЪМ ОТ БАБА МИ, СЕГА СЪМ ПРИНУДЕНА ДА Я ОСТАВЯ В СТАРЧЕСКИ ДОМ
Това е последното, което искам да направя, но ситуацията е толкова сложна, че просто не виждам изход.
На 25 години съм и не знам какво е майчина ласка. Скоро след раждането ми, моята майка замина да работи в Гърция и ме остави на грижите на баба. Още докато била бременна „баща ми“ си е хванал пътя и я е изоставил. Невиждайки начин да ме издържа, майка ми замина. И макар, че тя правеше всичко това за мен, много страдах, че я виждам само веднъж годишно за по няколко дни. Баба ми ми беше и майка, и баща. Въпреки, че бях буйно дете, в последствие и нетърпим тийнейджър, милата ми бабинка винаги беше насреща с усмивка и съвет. Връзката, която имам с нея не може да се сравни с никоя друга. С майка ми нямаме такава. Оценявам нейната жертва и в никакъв слушай не я съдя.
В последните години животът ми потръгна нагоре.
Завърших университет във Варна, където срещнах и моя любим и баща на бъдещото ни дете. Баба много се радва за мен, харесва Светльо и одобрява моя избор. Малко, след като разбрахме, че съм бременна, той ми предложи брак. Решихме да организираме скромна сватба през май, докато още не ми личи много. До тук приключва всичко хубаво в моето писмо.
Малко преди сватбата, баба получи инсулт. Дясната й половина се парализира, трудно преглъща и постоянно изпитва болка, не може да говори и сърцето ми се къса да я гледам така. От една пълна с енергия 75-годишна жена, която всеки ден ходеше на разходки и помагаше на кой с каквото може, тя се превърна в един напълно зависим от мен човек. Грижите за нея не ми тежат, но предвид напредналата ми бременност ми става все по-трудно. Мъжът ми помага с каквото може, но той работи и се включва когато може.
Помолих майка си вече да се прибере в България за да поеме тя грижите за баба, но тя ми каза, че няма такива намерения и ще си дойде само за да оправи документите й за старчески дом.
ДОЙДЕ МИ КАТО ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ.
Не съм очаквала от майка ми такава неблагодарност. В моето положение тя ме оставя с вързани ръце.
Виждам сълзите в очите на баба и просто ще се побъркам. Знам, че никой не би могъл да се грижи по-добре от мен за нея, но съвсем скоро ще стана майка и не знам дали мога да се справя с двете неща едновременно.
Дайте ми някакъв съвет. В безизходица съм. Как да постъпя?
Благодаря Ви за отделеното време!
Виктория
Снимката е илюстративна
Екипът на “Борба 60+” благодари за доверието! Насреща сме да публикуваме вашите истории. Може да ни пишете на имейл [email protected] или на адрес: гр. Велико Търново, бул. “България” 2, етаж 3 за Издателска къща “Борба”