Актуално

Камелия Тодорова на 70: Ако не изненадам себе, няма да мога да изненадам другите

Камелия Тодорова Снимка: Тодор Ставрев/Пресфото-БТА, архив

„Аз трябва да си отворя душата, а моята душа е пълна с любов. Трябва да дам от тази любов, ако искам да получа поне малко“, казва тя през 2018 година, след като за пореден път обира овациите на многохилядната публика, дошла да я чуе на джаз феста в Банско.

„Когато работиш с по-млади хора, оставаш в час как се развиват нещата – и психологически, и интелектуално, и чисто творчески. Те носят друг заряд, който ми е интересен и мога да използвам като част от моята работа. За мен това е като да се преобразя в 20 или 30-годишно момиче. Аз влизам дори в техните настроения“, разказва Камелия Тодорова в интервюто от 2014 година. Когато запиша една песен, много е важно дъщеря ми да я хареса, защото, в повечето случаи,  тя не одобрява от първия път, а чак по-късно, допълва тя с усмивка.

Не трябва да се забравят големите артисти на България, и не става въпрос само за музика, казва певицата в интервю от 2019 година. „Смятам, че един ден, след като те починат, има един ден поклонение, и после все едно не са съществували. И това е масово в България – не се поддържа имиджа на големите имена и историята на изкуството“, е мнението на Камелия Тодорова.

ЗАКЪРМЕНА С КЛАСИКА И ДЖАЗ

Тя е родена на 21 януари 1954 г. в София. Майка ѝ Стойка Тодорова е певица в хоровата капела „Светослав Обретенов”. Баща ѝ Кирил Тодоров е преводач и почитател на джаза. В семейството ѝ се слушало предимно класика и джаз. Още като дете Камелия Тодорова получава солидна музикална подготовка, свирела на пиано, изучавала солфеж.

Средното си образование завършва със специалност вътрешна архитектура. Започва работа в проектантска организация, а в свободното си време посещавала репетициите на съществуващата по това време експериментална театрална трупа „4 плюс 4” на режисьора Николай Георгиев. Там трябвало не само да умееш да играеш, но и да пееш.

Камелия Тодорова започва да пее публично по време на първите си изяви на сцена като актриса с театралната трупа. Докато е в театър „4 плюс 4”, колегите ѝ я срещат с композитора Александър Бръзицов, чиято майка е вокален педагог – Катя Спиридонова. Тя я подготвя и през 1974 г. Камелия Тодорова е приета в естрадния отдел на Българската държавна консерватория, в класа на Ирина Чмихова. През втората година на следването си Камелия Тодорова се ориентира към джаза.

РАБОТИ С НАЙ-ДОБРИТЕ

През 1977 г. тя започва да работи с джаз музикантите Людмил Георгиев, Симеон Щерев, с пианиста Марио Станчев, тромпетиста Данчо Капитанов, Теодоси Стойков и Петър Славов.

Официално Камелия Тодорова се появява на джазподиума през 1978 г. в програмата на фестивала, наричан Втори национален преглед на джазовите оркестри в България, в зала „Универсиада”, в София.

През 1979 г. е поканена да участва в конкурса за млади джазпевци в Люблин, Полша, където заедно с пианиста Марио Станчев печели три награди – приза „Дюк Елингтън”, признанието на критиката и приза на публиката. Следва джаз фестивала „Джаз джембори” във Варшава, Полша, където успехът ѝ с оркестър „София” е толкова голям, че в звукозаписната серия с избрани на живо изпълнения от този форум са включени и четири пиеси на оркестър „София” с Камелия Тодорова. Това става през 1980 г. и за втори път български имена влизат в златния звукозаписен фонд на фестивала (първи е квартетът на Веселин Николов през 1968 г.).

Между 1981 и 1983 г. Камелия Тодорова е гост на фестивали в цяла Европа. Участва и в джазсрещите в България.

ПЪРВИТЕ И НАЙ-ГОЛЕМИ ХИТОВЕ

В периода от 1979 до 1983 г. записва песни с биг бенда на Българското национално радио, с диригент Вили Казасян, сред които „Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, „Да е влюбен този свят”, „Откритие”, „Теменуги”, „Ден и нощ”, „Стая на релси”.

През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова”. Отличната вокална техника и уникален певчески стил и талант ѝ позволяват да пее в различни стилове – джаз, поп, рок, соул, фънк и ар енд би.

В началото на 80-те години на 20-и век Камелия Тодорова се обръща към попмузиката. Ключов момент в кариерата ѝ е участието на фестивала „Златният Орфей” през 1980 г., където печели голямата награда за изпълнител, както и специалната награда на критиката. През 1982 г. печели и голямата награда от фестивала „Шлагерфестивал” в Дрезден. През есента на същата година получава покана и влиза в програмата на прочутото в цяла Европа кабаре „Фридрихщат палас” в Берлин – върха на шоуиндустрията в тогавашната Германска демократична република и в целия Източен блок.

КИНОТО Е ГОЛЯМАТА Й МЕЧТА

Успоредно с певческите си изяви, Камелия Тодорова се снима и в киното. „Винаги съм мечтала да бъда актриса”, казва тя през 1999 г. Дебютира в света на седмото изкуство през 1972 г. с филма „Козият рог”. Първата ѝ роля е на ханъма във филма на режисьора Методи Андонов. На снимачната площадка тя се запознава с актьорите Катя Паскалева, Антон Горчев, Стефан Мавродиев, Тодор Колев.

Увлечена от артистичния свят, тя решава да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ). Подготвя я лично Методи Андонов, но проф. Надежда Сейкова я къса.

Камелия Тодорова има епизодични роли във филмите „Синята лампа” (1974), „Момчето си отива” (1972), „Черните ангели”. Първият филм, който снима като главна роля, е „Монолог за едно прасенце” (1981) на Слав Бакалов, който не излиза на екран. През 1983 г. участва в „Прилив на нежност” и „Бон шанс, инспекторе!”.

През 1981 г. Камелия Тодорова играе главната роля в „Търновската царица” заедно със Стефан Данаилов. Тази лента и до днес е считана за класика на българското кино. „Търновската царица беше съдба”, казва Камелия Тодорова по-късно през годините. Режисьорът Янко Янков я забелязал на малкия екран по време на интервю за предаването „Всяка неделя”. След това ѝ се обаждат за пробни снимки.

ЕМИГРАНТСКИ ГОДИНИ И УСПЕХИ ЗАД ГРАНИЦА

През 1983 г. Камелия Тодорова се омъжва за бизнесмена Майкъл Кунстман и емигрира в Германия, където издава няколко сингъла с музикалната компания „Върджин рекърдс” под артистичното име Кеми Тодоров.

Тя е първият артист на музикалната компания от Източна Европа. Песента Bursting at the Seams („Пукане по шевовете”) (1985) е продуцирана от барабаниста Роджър Тейлър от група Queen и представена от Фил Колинс по Би Би Си.

С „Върджин рекърдс” тя издава и нейна версия на класическото парче на Арета Франклин  – Chain of Fools (1986). Работата я свързва с много известни личности от световния шоу бизнес – Майкъл Болтън, Джордж Майкъл, Бой Джордж.

Тя остава единствената българка, за която „Дейли мейл” пише: „Изглежда като Мадона, има глас на Тина Търнър и е предизвикателна като Принс”.

ЗАВРЪЩАНЕ 

През 1990 г. Камелия Тодорова се завръща в България. През 1992 г. тя продуцира албума си „Две души в една”, с който се завръща на родната сцена. През годините издава няколко студийни албума и участва в разнородни проекти, както в поп музиката, така и в джаза.

През 1996 г. става щатна актриса в Габровския сатирично-вариететен театър. С актьорите от тамошния театър играе „Слугините” на Жан Жьоне, „Ах, това вариете” и „Привличане” по едноименния ѝ албум, издаден през 1996 г. „Харесва ми да се разкъсвам между музиката и театъра”, казва певицата.

Камелия Тодорова е съосновател на най-големия международен джаз фестивал в България. През 1998 г. тя открива първия джаз фестивал в Банско и изнася рецитали във всичките му издания досега.

От 2005 г. Камелия Тодорова преподава пеене и вокална техника в Нов български университет, в София. През 2011 г. Камелия Тодорова е кандидат за вицепрезидент на страната, за което по-късно казва: „Допреди политическата ми кандидатура смятах, че няма по-мръсен бизнес от шоубизнеса, но не се оказах права”. През ноември 2021 г. представя авторския си спектакъл „Моят глас”.

ПРИЗНАНИЕ

Камелия Тодорова е носител на наградата „Златно перо” (2006) по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, на наградата „Златен век” на Министерство на културата – за изключителен принос в областта на българското изкуство (2011), на наградата „Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение” на „БГ радио“ (2014), на „Кристална лира” в категорията джаз за поредица от съвместни изяви със Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, диригент Славил Димитров, Михаил Йосифов и брас асоциация „Комбо” (2016). Почетен гражданин е на град София от 1 ноември 2021 г.

 

 

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *