Длъжна ли съм да гледам внуци?
Здравейте, казвам се Вяра и съм на 64 години.
Пенсионирах се наскоро, но продължих да работя, защото обичам работата си, да бъда сред хора, а и парите никога не са излишни. Обичам да се грижа за себе си.
Редовно посещавам фризьор и козметик. Обожавам да пътувам и все още се чувствам млада. До тук живота ми изглежда прекрасен, но винаги има едно „Но“.
От десет години съм вдовица и живея сама. Единствената ми дъщеря отдавна живее отделно с мъжа си и двегодишните им близнаци. Отвикнала съм да се съобразявам с когото и да е, колкото и егоистично да ви звучи. От тук идват и моите проблеми.
Дъщеря ми се върна на работа, децата често са болни и тя иска от мен аз да се грижа за тях, дори ми намекна да напусна работа. Винаги съм била насреща през почивните дни, дори съм си вземала болничен или отпуска за да помагам, но да напусна работа – това е абсурд! Не се виждам да се затворя вкъщи с две малки деца, да спра да пътувам и излизам с приятелките си, и да остана на едната пенсия.
Много познати ми намекват, че не съм права, но аз отглеждах сама дъщеря си, без помощта на баби и дядовци.
Отново казвам, за да не ме разберете погрешно – обичам дъщеря си и внуците ми и ще продължа да помагам в свободното си време, но отказвам да бъда бавачка 24/7. Защо дъщеря ми не може да ме разбере? Аз нямам ли право на личен живот?
Какво мислите Вие? Дали има някакъв компромисен вариант? Дори да не получа съвет, все пак исках да споделя какво ме терзае.
Снимката е илюстративна
