60 Плюс БорбаБГТворецът в мен

Ако всички си вършеха работата с обич

Той беше висок, строен, черен, с кафяви очи и всички му викаха Стоичко Черния

По онова време, става въпрос за преди 9 септември 1944 г., е бил горски стражар.

Беше брат на баба ми по майчина линия и от него съм научил много неща, въпреки че живееше в отдалечено от родното ми село и рядко се виждахме. Срещнах ме се с него, защото беше сборът на бабиното село, а той не го пропускаше с цел да види сестра си, която му беше кака. Спомням се, че бях 13-14-годишен, когато го слушах как говори с по-възрастни от мен. И по-късно, когато бях войник и бях началник караул, се наложи да давам пример за личното оръжие. Цитирам дядо Стоичко, все едно, че и днес е пред мен: „Оръжието не е за игра. Оръжието се дава да се пазиш от нарушителите и в краен случай може да го употребиш в защита. То не е дадено по Коледа и Нова година да вдигаш аларма и да парадираш, че го имаш. То, оръжието, макар и празно, не се насочва към човек за майтап, защото не случайно е речено, че празната пушка веднъж в годината гърми празна. То трябва да се пази от деца, защото неведнъж се е стигало до нещастен случай.“

След оная дата, дето споменах в началото, той разказваше пред познати как го извикал неговият началник и го съветвал да убие поне един шумкарин.

А Стоичко се хванал за пистолета и казвал: „Крият се, бе! Нали знаят че съм черен и страшен. Само да го видя, и ще го убия. После продължаваше. Гледам го из храстите изнемощял от глад да се щуря, а пък през рамото си нося торба с нещо за ядене. Закачам на един клон торбата и викам на оня да ме чуе: – “И да ми оставиш торбата“. След половин час минавам на същото място и гледам, вятърът люлее торбата ми на клона празна. Лесно мога да се скрия и да го гръмна. Мисля си: – “Тоя сигурно е казал на своите къде отива. Утре ще убият мен, или жена ми. Имам и две деца… А държавата? Тя има средства да се справи с тази напаст. Има си полиция, като не може да се справи, има си армия.”

Той сменя темата и продължава. За всяко нещо, дет си се хванал, трябва да го обичаш. Аз съм се хванал да пазя гората. Задълженията ми а написано и днес мога да ти ги кажа, а иначе гората е цяла наука.

Замълчава и след като разбира, че го слушаме, продължава.

Работата е там, че всеки захванал се с нещо, на първо място трябва да го обича, а аз трябва само да пазя гората, защото я обичам…

Въздиша и продължава.

Есен, когато започва листопадът, гората си сменя премяната. През зимата се дърветата се покриват със сняг. В края на зимата са напъпили. През пролетта напъпилите дървета се раззеленяват. Трябва да я пазя от бракониери, от времето когато е за сеч, от сечене на маркирани дървета. Гората по документи може да е твоя, но ти не можеш да сечеш безразборно. Минават специалисти и маркират дървета, необходими на държавата. Цер, защото е нетрайно и миризливо дърво. Става само за огрев. Ценни са букът, дъбът, кленът, дрянът, габърът… Особено забранена е циганската сеч. Циганинът сече на метър от земята.

Дошъл 9 септември 1944 г.

Шумкарите слезли от гората, а Стоичко забягнал на тяхно място. Жената му била истинска и свястно изпълнявала всичките му заръки. Носела в гората ядене, а после викала: – „Стоичко-о. Върни се дома. Шумкарите казват, че си им помагал, като си им давал за ядене“.  Дядо Стоичко се обажда от някъде, от гората и вика: „Мътна е водата“.

Минало време и дядо Стоичко се върнал и отишъл да си върне пистолета. Въпреки че помагал на партизаните, въпреки разумните му действия, не го назначили за горски. Сложили си техен „народен“ човек. От дядо Стоичко има спомен за отношението към оръжията и за всякакъв вид науки, за каквито той с уважение говореше. От него точно съм запомнил, че оръжието не е за игра и че всеки, независимо от властта, трябва да работи онова, за което се е главил. Казано с малко думи: „Всеки да си върши работата“.

Панайот Стоянов

–> Пенсиониран авиотехник събира живота си в разкази за полети, страх и съдбовни приятелства

 

 

–> Да си учител в днешно време…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *