Животът в снимки и разкази

Обявен за хижар N 1 на България не заменя за нищо на света своя планински дом в Горен Еневец

Николай Киранов продължава да покорява върхове дори на 73 години

 

ЖИВОТ НАВИСОКО, КЪДЕТО НЕБЕТО Е ХОРИЗОНТ, А ДРУГИ ХОРА ПОЧТИ НЯМА.

Обявен за хижар N 1 на България не заменя за нищо на света своя планински дом в Горен ЕневецТака можем да опишем ежедневието на Николай Киранов, който обитава къща на върха на търновското село Горен Еневец. Ексцентричният мъж е бивш хижар, но в неговия случай препитанието пуснало дълбоки корени и въпреки че е пенсионер, отказът от хижарството е формален и сякаш само по документи. Николай е господар на висините и не си представя да бъде затворен в апартамент в градски условия. Чувства се истински щастлив и свободен, когато диша планински въздух.

Киранов е на 73 години, но в него блика дух на младеж. Въпреки възрастта си още има вътък и енергия да покорява планински върхове. Последният такъв бил в Рила миналия месец. Така да се каже, изобщо не влиза в рамките на традиционния български пенсионер. Родом е от село Хърсово, община Разград. Преди 11 години се установява в Горен Еневец. По онова време в селото имало само един постоянен жител, а днес са общо четирима. Почти обезлюденото село става негов дом, след като се разделил с хижарството.

От 1985 г. Николай стопанисвал хижа „Ехо“ в Централен Балкан, която е с изходни пунктове Рибарица и Розино. Посрещал туристи там в продължение на 15 години. После се преместил в хижа „Васильов“, разположена в Среден Предбалкан. Там прекарал също 15 години.

Киранов е удостояван два пъти със званието „Заслужил хижар на България“.

Той е основният „виновник“ над хижа „Ехо“ да функционира най-високият параклис у нас – на 1700 метра надморска височина. По негова инициатива божият храм е съграден изцяло с доброволен труд на ентусиасти.

„Преди да стана хижар, бях чиновник в системата на гражданска защита 15 години. Съпругата ми ме заведе в планината и така започна всичко. От онзи момент вече не си представях работата зад бюро, облечен с костюм и вратовръзка“, сподели той.

Разказва, че работата го срещнала с хиляди хора и създал истински приятелства. Помагал е за спасяването на много туристи и е ставал свидетел на десетки погубени животи. Един от незабравимите му случаи бил точно на Коледа. Група от 11 туристи атакували върха, но подценили планината. Със спасителите от БЧК успели да открият невредими 8 души от компанията, но трима загинали.

„По онова време туристът, може да е уморен, замръзнал и изтощен, но като влезе в хижата, първо пита:

Обявен за хижар N 1 на България не заменя за нищо на света своя планински дом в Горен Еневец„Какво да свърша, за да помогна?“. А сега се интересуват дали има чаршафи и други удобства. Човек трябва да знае къде отива, когато тръгва към планината“, категоричен е той.

Николай изкарал ловджийски курсове, но никога не е ходил на излет с дружинката си. Казва, че станал авджия само за да получи разрешително за оръжие. По думите му без пушка в планината е твърде рисковано.

„Моя отговорност беше безопасността на туристите в хижата. Освен че ги посрещах и изпращах, поддържах сградата, осигурявах храна и отопление. Случвало се е да бъда в услуга и на чужденци. При мен са отсядали французи, немци, англичани…“, изброява той.

След като приключил с хижарството, посрещането на гости се прехвърлило към къщата му в Горен Еневец. С негови приятели ремонтирали сградата и създали прекрасни условия за живот. Въпреки отдалечеността и трудната достъпност до имота му често има посетители.

„За 70-годишния ми юбилей имаше забрана за събирания заради коронавируса, ама аз поканих 120 души от цялата страна. Дойдоха 70 и тъй като нямаше къде да нощуват, направихме на двора цял лагер с палатки. Изкарахме си страхотно“, спомня си бившият хижар.

От време на време къщата му става и домакин на приятелски турнир по карти и табла.

През зимата Николай е сам в дома си в Горен Еневец, защото съпругата му предпочита да кара студените месеци в друг техен имот в Стара Загора. 73-годишният чудак обаче изобщо не скучае и твърди, че винаги има какво да се прави в къщата.

„Работя до обяд. После пия три чаши вино и почивам. Имам две кучета и три котки. Веднъж в месеца ходя до Велико Търново, за да си платя сметките и да напазарувам провизии. Имам три внучета, които преди често ми гостуваха, но като пораснаха, вече идват по-рядко, защото тук няма обхват на мобилните телефони и интернет. Аз ползвам стационарен телефон“, разказва той.

Киранов всеки ден се наслаждава на страхотни спомени от младостта си благодарение на стари снимки, картини и колекция икони, подарявани му от приятели. Самият той пък е окачил снимка от първоначалния вид на къщата в Горен Еневец, за да запази историята на мястото.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *