Животът в снимки и разкази

8-километрова разходка ръка за ръка правят всеки ден съпрузи, женени от половин век

Кина и Райко Райкови са категорични, че тайната за успешния брак е търпението

53 ГОДИНИ БРАК ИМАТ ЗАД ГЪРБА СИ КИНА И РАЙКО РАЙКОВИ.

Тяхната романтична приказка започнала на Трифон Зарезан във великотърновското село Габровци. Преминали през много трудности, щастливи моменти, покорени цели и устояли на всички изпитания на съдбата. Съпрузите се радват на син и дъщеря и четирима внуци – три момчета и едно момиче. Цял живот живели в старата столица, а преди година се установили в наследствен имот на Райко – в мястото, откъдето започнала съвместната им история като семейство.

Кина е родом от Писарево, но живеела на квартира във Велико Търново.

Нейна приятелка я поканила на честване на Трифон Зарезан в Габровци. По онова време тя била на 20 години. В китното селце тя среща Райко, който си е местен, и веднага привлякла вниманието му. След запознанството той започнал да я ухажва и месеци наред носел букети със зюмбюли. Срещали се във Велико Търново и след година и половина дошло предложението за брак.

„Почти всяка вечер излизахме. Честно казано, аз нямах намерение да се омъжвам толкова млада, но той определи срок

, в който да му отговоря дали искам да се венчаем, или да прекратим връзката си. Съгласих се и на 14 ноември вдигнахме сватба в Габровци. Избрахме тази дата, защото първо трябваше да се свърши земеделската работа. Цялото село празнува нашата венчавка. Кметът ни бракосъчета, а тържеството беше в местното читалище. Около 250 гости станаха свидетели на щастието ни“, споделя Кина.

След сватбата двамата дошли да живеят на квартира във Велико Търново. Две години по-късно се родил синът им.

Младото семейство получило ведомствено жилище, в което свили своето гнездо. Щастливите мигове скоро били помрачени от тежко хронично заболяване, с което диагностицирали Кина. Наложило се да бъде хоспитализирана в ИСУЛ – София, за 6 месеца. За да спасят живота й, прелели 12 банки кръв и приложили продължителна терапия. Предупредили я, че оттук нататък не трябва да има повече раждания.

Съдбата обаче имала други планове. Кина изкарала цветна бременност и в четвъртия месец станало ясно, че носи отново бебе в корема си. Така на бял свят се появила и дъщеря им. Раждането минало благополучно и втората рожба още повече ощастливила влюбените.

Райко работел като дърводелец, а Кина била професионален готвач.

„Имаме кратки раздели, защото се налагаше да работя в чужбина за по няколко месеца. Бил съм на гурбет по три пъти в Гърция, Русия и Германия. Изкарвах добри пари и успяхме да си изплатим жилището, да си купим кола и да имаме всичко, за което сме мечтали“, споделя той.

Съпругата му е категорична, че баналната поговорка „Любовта на мъжа минава през стомаха“ е вярна. Винаги му поднася любимите гозби и се съобразява с неговите предпочитания.

„Райко не обича грах, леща, мусака и сарми. Иначе не е капризен. Той също готви чудесно и дори ме е научил на някои рецепти“, хвали го тя.

По думите им тайната на щастливия брак е в търпението. Казват, че поводи за скандали винаги могат да се намерят, но умението на премълчаваш е ключово за спокойствието вкъщи. Допълват, че е нужно концентриране върху хубавите качества на партньора и игнориране на лошите черти. Това е така, защото в началото се влюбваш заради положителните особености на човека, а после го обичаш въпреки недостатъците, убедени са Райкови.

Съпрузите споделят, че милите жестове заздравяват връзката.

„Винаги ми е подарявал цветя за 8 март. Имаше един забавен момент в опита му да ме изненада. Беше купил жълта блузка на черни пеперуди. Чудех се как е избрал точно такъв модел. След това не ми е купувал нищо и започна да ми дава пари сама да си купя подаръци“, казва с усмивка тя.

Миналата година се пренеси в бащината къща на Райко в Габровци. Дошли тук, за да се отдадат на заслужена почивка. Осигурили всичко нужно за бъдещето на наследниците си и вече избрали да се посветят на себе си.

В двора на имота гледат картофи, домати, краставици, чушки, имат лозе и куче. Откакто са в Габровци, спазват традиция всеки ден на ходят на разходка до съседното село Шодековци. Общото разстояние отиване и връщане е 8 км. Изминават пеш маршрута следобед без значение какво е времето – дали е топло, студено, снежно, дъждовно…

„Хората, които пътуват по това направление, вече ни поздравяват през автомобилите. Може и да им изглеждаме смахнати, но на нас ни харесва. Въздухът там е чист. Усещаш лекота, като дишаш. След разходката не се чувстваме уморени“, казва Райко.

Всяка вечер съпрузите не сядат на масата без ракия. Вдигат наздравица само с по 50 г, защото това е здравословното количество, което лекарите препоръчват.

„Сещаме се с умиление за младите години. Сега сме изморени. На човек му дотежава от битовите задължения. Въпреки всичко все още имаме какво да си споделяме и това осмисля нашето ежедневие“, допълва Кина.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *