60 Плюс БорбаБГЖивотът в снимки и разкази

90-годишни учители от Самоводене – партньори в живота, професията и на духовното поприще

 

Гинка Пангелова и Пенчо Пенчев са заедно повече от половин век

 

Преди по-малко от месец, на най-българския празник 24 май, самоводчани засвидетелстваха почитта и уважението си към 90-годишните учители Гинка Пангелова и Пенчо Пенчев – семейство, отдало десетилетия на образованието, обществения, културен и духовнен живот в селото.

Партньори в живота, професията и духовното поприще, Гинка Пангелова и Пенчо Пенчев са заедно повече от половин век, и един до друг споделят житейските трудности и радости. Гинка Пангелова е специалист по български език и литература, и история, а Пенчо Пенчев е начален учител, възпитаник на Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ – В. Търново, а по-късно завършва специалност „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски.

Животът ги събира в местното Основно училище „Христо Смирненски“, в което Гинка учителства от 1954 г., през 1963 г. е назначена за директор, а през 1971 г. Пенчо Пенчев е назначен да преподава етика и право, история и рисуване.

Гинка Пангелова като директор

Поглеждайки назад, Гинка Пангелова си спомня колко сили, воля и енергия е вложила като

Г. Пангелова с част от учителския колектив

директор, защото проблемите са били един от друг по-сложни – окрупняване на училището, откриване и обзавеждане на общежитие, строеж на голяма пристройка към основната сграда.

При нейното ръководство училището е с един от най-добрите училищни столове. Тогава се развива и богата извънкласна дейност – разнообразни кръжоци, училищен хор, танцова трупа и много други; организиран е и първият летен 20-дневен лагер за деца от трите села – Самоводене, Хотница и Русаля, чиято издръжка е била от тогавашното местно ТКЗС.

Неизменно до нея е Пенчо Пенчев – житейски партньор, приятел и колега. С творческо вдъхновение рисува портрети на бележити българи, картини и плакати за всички чествания в селото.

Въпреки многобойните си задължения в училище, в ония години Гинка Пангелова е и активен общественик. Тя е председател на Общинския съвет за изкуство и култура, обединяващ трите села – Самоводене,

В главната роля в пиесата “Тамара, бяла българка”

Хотница и Русаля. Това я свързва с организирането на тържества и празници, с кръжока „Художествено слово“, с театралния състав при читалището, в който играе много от главните роли. Някои от представленията като „Тамара бяла българка“ са представяни повече от 20 пъти по читалищните сцени в региона.

Близки и съратници до семейството разказват как присъстващите в читалищния салон са замлъквали, когато Гинка Пангелова чете доклад на тържествени чествания, защото докладите й са емоционални исторически есета.

Госпожа Пангелова е носител на ордени много награди, сред които орден „Кирил и Методий“ III степен за постигнати високи образователни успехи и принос към общественото и културно развитие на селото и региона.

Дори и на достолепната възраст 90 години семейство Гинка Пангелова и Пенчо Пенчев и днес се вълнуват от всички обществени и местни проблеми – за училището, читалището, женския хор и други. И на двамата любимо занимание е четенето – тя препрочита любимите си класици Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Яворов, както и Максим Горки, а Пенчо Пенчев предпочита съвременна европейска философска литература. Слушат класическа музика, като често спорят за някои композитори и въздействието на тяхната музика. Любими композитори на господин Пенчев са Лудвиг ван Бетховен и Пьотр Чайковски, чиято музика го вдъхновява да нарисува портрета му.

Гинка Пангелова и Пенчо Пенчев са хора духовно извисени и мъдри, търсени за съвет от бивши ученици, колеги и съселяни. По идея на Гинка Пангелова изминалата 2023 година беше тържествено чествана като юбилейна, свързана с кръглите годишнини на трите местни духовни светини – 150 години от създаването на читалище „Извор 1973 г.“; 180 години от изграждането на църквата „Света Ирина“ и 200-годишнината на ОУ „Христо Смирненски“.

Удоволствие и привилегия е да се общува с 90-годишните доайени на просветния, обществен и културен живот в село Самоводене, защото са неизчерпаем извор на мъдрост и спомени от живот, изпълнен с достойни дела.

 

Красимира Моминска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *