Читателят разказва: Петъчна вечер в Горна Оряховица /част 2/
И така. Благодарение на разговора ми с кварталния, на разбирането от негова страна и съдействие, в момента цари тишина, макар и временна
Вижте първа част ТУК
Чак е странно, но напълно ни удовлетворява. И докато си мисля, че много хубаво не е на хубаво, историята се промени.
Полегнала съм в горещата вечер и сънувам море. Красиво, чисто, прохладно. Плацикам си лапичките в него и се наслаждавам на някакво шарено коктейлче, което съм сигурна, че на живо никога няма да изпия.
Изведнъж в сънят ми се промъква странен звук: “Хъър….хъър..“, последван от дрънчене. Докато се опитвам да разбера кой саботира този чудесен сън, звукът се повтаря и окончателно ме събужда. Поглеждам телефона, 1:30 ч. през нощта. И отново: Хъър, хъър…..!
Много обичам филми на ужасите. Страх ме е, но пак ги гледам. Този звук ми напомня култовият филм “Петък 13-ти“. Онзи момент преди да започне да ги избива и да започне пищенето.
Предпазливо ставам и поглеждам през вратата.
Стаята е тъмна, а и комарника ме крие/да бе, да/. В стаята срещу мен свети зеленикава нощна лампа. Цялата стая изглежда като обхваната от плесен, което е достатъчно да ти настръхне косата. Поглеждам по-внимателно и изпадам в ступор. На терасата съседът се е изправил в цял ръст. Гол, както майка го е родила. Ами, топло е, няма сега да влиза в детайли с някакви дрехи. Сложил е дъска на перваза на прозореца и терасата и извършва строително ремонтни дейности. Чак сега си обяснявам, защо всичко е изкарано на терасата в стил „петъчен битак“.
Отрязва парчето, което му е необходимо и влиза в стаята. След няколко минути се показва и процедурата се повтаря. Ами прав е човека! Не пуска музика, за рязане на дъски никой нищо не е казал! Времето сега е по-хладно, ще свърши работа. Утре, когато започне да напича, ще се наспи. Някой бил на работа? Ами, оправяйте се, намерете си друга работа. И хората са го казали: От сън спомени няма!
Гледам го няколко минути как прилежно се труди.
Не смея да запаля цигара, че туко виж ме обвинил в сексуален тормоз. Прозорците на съседите започват да се затварят, не съм единствена. Започвам да се замислям, както съм будна дали да не врътна две перални и сготвя нещо на нощната тарифа. Ами и без това са будни, да свършат нещо полезно! Обаче линчуването от страна на кооперацията като ответно действие, категорично ме възпира!
По улицата под терасата, два котака ожесточено спорят! В този момент преминава моторетка, която издава шум на реактивен самолет! От Градската градина се чува песента на Ивана “Само веднъж се живее“.
А над мен звездите се смеят, направо се спукват от смях! Не разбират как не можем да направим живота си по-прост и по-добър! И по-спокоен, за да можем да го оценим!
P.S. Сигурна съм, че не сме единствения квартал с такива проблеми. Ако редакцията разреши, ще се радвам да споделите своите мнение, случки или добри практики в такива случаи. Може би това ще ни помогне да намерим начин да се справим с хората, които нямат вина, но несъзнателно изяждат и краткото ни време за почивка.
Пък туко виж и Държавата се събудила
Автор: Мая Коларова, Горна Оряховица
