Сложила ръце на кръста си, леко прикрити под престилката заставаше пред мен и никога с укор, а винаги с усмихнати очи нареждаше своите уроци. Житейски. Тя беше моята учителка по “житие” – моята баба
Често задавах глупави въпроси, но никога не получавах глупави отговори. Приемаше всичките ми момчешки лудости и бели, опитваше се да
Read More